Ние бяхме задружни до момента, в който се запознахме

Нека ви разкажа една истинска история:
Преди 5 години някой създаде чудовище,
Аз дадох сърце, той добави крак, тя - туловище
И цялата поема след това стана на алегория,
Бяхме открили ключа за нашето съкровище.

Не мина много време и всеки стана личност,
Един беше художник, друг беше рицар, трети - поет,
Но за зла беда, или просто нямахме късмет,
Всеки беше уникален и всеки беше различен,
Нямахме и още нямаме общи цели напред.

Знаете за орела, рака и щуката - онази басня,
Един дърпа към парите, втори към жените, трети - у дома
Двама се скараха заради идеи, други заради жена,
За трети класната стая оказа се твърде тясна,
В нея те сякаш попадаха в чужда страна.

И с времето нещата сякаш се уталожиха
Временно времето ни запази новоизградени такива,
Докато един ден не ни почерпиха с чашата горчива,
Да се съберем на една маса сякаш, дяволите ни сложиха,
За да преобърне живота приказката ни красива.

Не, това не е сцена от сатира на един случаен клас,
За едни е ежедневие, за други виц, за трети - живот,
Свободни електрони, номади, автономен народ,
Всички господари, сякаш останали без власт
И на дъската сякаш ние никога не бяхме на ход.

Режисьорите ни един по един си отиваха,
Но актьорите търсеха вина винаги в самите тях,
Сякаш да бъдеш себе си, ще помислите, че е грях,
И ти да играеш сам, силите ти преливаха,
Всички сякаш плачеха, но пиесата си беше за смях.

И когато накрая трябваше да си отидем, разбрахме
И някой предложи да излезем пред всички на бис,
Макар да не беше останал читав "народен артист",
Ние бяхме задружни до момента, в който се запознахме,
"До нови срещи" - макар представлението да свърши за нас....

Първият сблъсък...

След кофти изпита по история, останах с впечетлението, че ще имам двойка, което си беше най-логичното нещо. Дори и надеждата ми за 3ка, беше по-скоро ефимерна, отколкото обоснована и логична. Представете си, какво беше учудването ми днес, когато научих резултата си, 3.25- прекалено много за скромната ми темичка, пълна с грешки и пропуски.

ето и извадка

Място на провеждане
История - предварителен изпит
13 Май 2007 г 9:00 ч
История - предварителен изпит 3.25
мъже с по-висока оценка - 370 ( 31.4 %)
мъже с равна оценка - 47 ( 4.0 %)

звучи добре на пръв поглед, но реванша е на 17 юли, стискайте палци

Ти не обичаш поезия, затова ще ти напиша стихотворение

Аз съм псевдо-творец, странен.
Живея, за да ви критикувам със моите слова,
Дали съм праведен или грешен,
никога няма да разбера.
И това, което ме крепи е
да създавам разни странни неща.

Аз съм луд учен, побъркан.
Мисля напред във времето, като поет
летя над хората и описвам чувства.
Дали мога да изобретя няколко
нови луди изкуства?
И това, което ще остане от мен е,
че съм създал разни странни неща.

Ах, как ме мразят и лудите, и нормалните.
Как обръщат лицето си, щом видят нещо в моето настроение.
Ах, как и ти не намери сили да ме познаеш.
Ти не обичаш поезия, затова ще ти напиша стихотворение.

Аз съм самотен моряк в лодка.
Плавах по целия океан от емоции и страх,
колкото пропадах, по-силен ставах.
После се оказах в Ада и бях умрял,
надолу отивах, но всъщност
летях...

Аз съм твой най-верен и вечен фен,
след тебе вървя, но ти винаги бягаш.
Не оставяш дори малко милост за мен,
а аз толкова неща ти дадох,
приеми и последния ми стих,
така лудо скроен...

Ах, как ме мразят и лудите, и нормалните.
Как обръщат лицето си, щом видят нещо в моето настроение.
Ах, как и ти не намери сили да ме познаеш.
Ти не обичаш поезия, затова ще ти напиша стихотворение.

А сега за публиката на това лудо шоу,
да се получи някаква интрига и главния герой да умре,
да видим и черната страна на този живот.
Пред вас разпродавам и душата си гола.
Подарявам по-точно, да кажа, давам парче по парче,
за да оправдая тези два лева вход...

Захвърли ти балната си рокля...

от дясно

от ляво

един за всички

"някой ми е взел сладоледа"

очаквайте още....

Пародия на Final Fantasy 7

обърнете внимание на репликите на главния герой и патоса му... както и на финалната сцена...

Това не е сцена, това е състезание с ръце!

I am an arms dealer.
Fitting you with weapons in the form of words
And don't really care, which side wins
As long as the room keeps singing
That's just the business I'm in

This ain't a scene, it’s a god damn arms race
This ain't a scene, it’s a god damn arms race
This ain't a scene, it’s a god damn arms race
I'm not a shoulder to cry on, but I digress

I'm a leading man
And the lies I weave are oh so intricate,
oh so intricate
I'm a leading man
And the lies I weave are oh so intricate,
oh so intricate

I wrote the gospel of giving up
(You look pretty sinking)
But the real bombshells have already sunk
(Pre-Madonnas of the gutter)
At night we're painting your trash gold while you sleep
Crashing not like hips or cars
No, more like p-p-p-parties

This ain't a scene, it’s a god damn arms race
This ain't a scene, it’s a god damn arms race
This ain't a scene, it’s a god damn arms race
Bandwagon's full. Please, catch another

I'm a leading man
And the lies I weave are oh so intricate,
oh so intricate
I'm a leading man
And the lies I weave are oh so intricate,
oh so intricate

All the boys who the dance floor didn't love
And all the girls whose hips couldn't move fast enough
Sing until your lungs give out

This ain't a scene, it’s a god damn arms race
This ain't a scene, it’s a god damn arms race
(Now you)
This ain't a scene, it’s a god damn arms race
(Wear out the groove)
This ain't a scene, it’s a god damn arms race
(Sing out loud)
This ain't a scene, it’s a god damn arms race
(Oh, oh)
This ain't a scene, it's a god damn arms race

I'm a leading man
And the lies I weave are oh so intricate,
oh so intricate
I'm a leading man
And the lies I weave are oh so intricate,
oh so intricate

Завръщане от бала

Най-накрая у дома...

Изкарах незабравими 2 дни, купища неща, които да наричам спомени, интересни преживявания, конфликти и размисли. Общо взето нещо като един цял човешки живот, но събран в рамките на 48 часа. Мини-версията не беше перфектна, има още какво да се желае, но всичко ще се промени с времето.

Доста са песните, с които човек може да изпрати целия този период от живота си. Моята такава е The Dandy Warhols - We Used To Be Friends -напълно в този дух, в който се очакваше да мине бала. С много хора вече официално "бяхме приятели"... да идват новите хора от бъдещето, моля!

The end is not near, it's here !

След броени часове ми предстои бал. По-точно едно голямо двудневно празненство, отбелязващо незнайно какво. И след бала? Потоп...

На първо място, това е последния ми епизод в гимназията (ако не броим някой дейности, но те така или иначе ще са от пост-гимназиалния ми период) - с него човек си взима сбогом с тези 5 години и започва нова ера в живота си.... чудя се дали ми се иска да продължава в това училище за още един сезон, или ме вълнува твърде много какво ще стане след бала - изпити, университети, квартири? Раздвоението ми ще се покаже тази вечер по много начини - от спомените през тези години, през плановете и чак до завърщането ми в града, след самия бал...

Ще се видим след около 2 дни, от този момент вече съм на финалната права на бала си...

The last high

Наближава края на този сериал, и ден преди бала човек си прави равносметка... оказва се, че в този момент тече последния ми спокоен ден. Ден, в който за последно спя до късно, ден в който правя каквото си искам, последния ми спокоен миг. Последния звезден миг за следващите няколко години... the last high... от утре започва нов сериал, а старите серии ще ми липсват. Едновременно край и начало - и както винаги ще е повече от интересно, какво ще се случи...

Kosheen - Harder

I should have treated you a bit warmer
Kept you over here in my corner
After all is said and done
You still got me on the run
A bit longer
Every day and night
I wish I had tried
A bit harder
I should have tried a little bit harder
I should have tried a little bit harder

Looking back
I could have been smarter
Maybe given time
We could get it together
I've got memories of our time
Playing over in my mind
And I cannot forget
I wish I could make it right
Maybe if I could turn back time
We could have made it if I tried
If I tried

I should have tried a little bit harder
I should have tried a little bit harder

I couldn't meet with your demands
So much I don't understand
All the good things that we had
Slip like water through our hands
Was I blind that I didn't see
That you needed more from me
How much we had to cry
We could have made it if I try

I should have tried a little bit harder
I should have tried a little bit harder
I should have tried a little bit harder
I should have tried a little bit harder

Култови гимназиални бисери

Нека компилацииката започне сега:

1. "Лапай чурки" - култова повтаряща се фраза, изразяваща дълбокомислени послания към човека, към който е отправена

2. (след като си посочил тавана) "Виж Джи-Ес-Ема ми свети" - няма по-стара глупост от тази, вечен евъргриин...

3. "Извинети, колку вии часъ?" - реплика, с която мой съученик си пробва уменията като сваляч... произношението е 1:1 с това, което прочетохте...

4. "Ами сега, такова, значи, разбираш ли, значи така, от тука...нали?" - обяснението е за всяко нещо, за което попитате този мой съученик...

5. "Оригинални баналности" - оригинално, нали !?

6. "Абе, чакай ве, чакай ве" - повтаряща се фраза, изразяваща желанието да се изчака нещо, обикновенно предполага наканване...

7. "С мръсната вода изхвърлихме и бебето" - учителката ми по философия; повтаряща се фраза, като стане дума за нашия клас

8. "Може, може, всичко може..." - стара фраза от 9-11 клас, дори самият аз често я използвам...

9. "Напиши си домашната като хайванче" - сигурно малцина си я помнят, но това е първата от големите фрази в компилацииката, изразяваща добитъчната природа на класа ми.

10. "Подстрижи се!!!" - към мой съученик, който трябваше да се подстриже, лафа е използван от кого ли не - даскали, ученици и прочее...

11. "Аз ще помня и сто години след смъртта си" - още помним тази фраза, сигурно ще е вечна

12. "Тръгваме ли си?" - 5 минути преди края на часа започват реплики като тази, с надеждата за по-ранно тръгване... всички даскали се правят, че не ги чуват...

за сега толкова, ако се сетя още ще допълвам...

Изпращането

Днес получих специална плюшена играчка, пергамент (!?) и много финални спомени. Последния епизод започна днес, очаквам големия Финал във сряда... за настроение ви пускам песента, която характеризира днешния ден:

Последен срок...

Днес беше знаменателен ден - едновременно трябваше да подам молба за нова лична карта (старата изтече) - и освен това, трябваше да си подновя картата на тролея.... интересна метафора за новото начало... Освен това, с гордост заявявам, че си смених прическата....

Всичко старо си отива и от утре вече започва последните ми мигове като гимназист, олицетворени от:
1. Изпращане - утре
2. Бал - на 23-ти
3. Дипломиране - 21 Юни

Програмата е вече ясна и освен учене между тези три събития, вероятно ще има и сбогуване с даскалото... амин!

The end is near....

Днес беше последния официален училищен ден в гимназията. По случая дори отидох на училище, за да се видя с които е дошъл и да си предам завършеното от пътеписа ми до София. 9 глави са готови, но имам още доста работа, не само по него, но и за списанието по литература, както и за Компас, от които очаквам обаждане...

И все пак се усеща как края е близо, идва края на една епоха, и началото на нова такава. По-скоро следващите няколко седмици ще са преходен период между 12 клас и Първи Курс (дай Боже). Чувството е доста странно след 12 години училище за един кратък миг всичко приключва. Имам си теория, че училищната година е като сезон на сериал, който започва с началото на годината и финалът е края - юни месец. Настоящия "сезон" беше изпълнен с много премеждия, куриозни случки, перипетии... и както се вижда, май ще е последен сезон, чийто финал ще донесе развръзката на последните ми 5 години в "сериала". Кога точно е финала - 23 май (на бала), а в момента текат последните няколко епизода - на 18 е Изпращането, след което започва големия финал.... един Бог знае какво ще се случи в края на сериала, но мисля, да изпратя достойно тази учебна година...

И в заключение, да кажа, че преди Изпращането и Бала е време за равносметка и подготовка за напускането на училището ми... въпреки, че до даването на дипломите - 21 юни има повече от месец, то гимназията ще я напуснем доста по-рано...

Пътепис за София

Та, планирам цял пътепис за пътуването си до там и обратно, но пред вас е само началния текст:


Тотално отчаяние ме наляга, когато трябва да ставам рано, но днес е големия ден - Заминаването за София. Още в просъница трябваше да извърша куп дейности, от които зависеше цялото ми пътуване. Сещате се - опит за фокусиране на дрехите ми от 1 метър разстояние (уникално трудно, предвид ранния час), опит да си измия зъбите, който завърши с измиване на очите с четката (поне сега нямат кариес, пък и си оправих миглите). Да не забравяме и отключването - трудна работа, когато дупката на ключалката е ТОЛКОВА тясна....

Носихме се с баща ми като лунатици към спирката и само липсата на хора в този ранен час ни спаси от подигравки. Единствения излязал по това време беше циганинът Косьо - стар бизнесмен, чийто бизнес включваше търговия, внос-износ и препродаване на медни изделия: икономическата полиция стотина пъти го разпитваше за това, откъде той получаа материала, който продава, но стария Косьо никога не издаваше бизнес-партньорите си - фирмена тайна било. Все разправяше, че Джапонеца го снабдявал с медни суровини, както и с джи-ес-еми. Ех, тези японци - искат да окупират цялата световна търговия, че чак тук дошли. И все пак благодарение на предприемачи като тях двамаа, иконимиката на Меден Рудник процъфтява - доказателство е огромния джип, в който Косьо складира стоката си, преди да я пусне на пазара... Всъщност телефона ми е купен от него.

Българският душевен комфорт

малка извадка от есето ми:

В последните години тази тенденция доведе до застой в общественото развитие - всеки се грижи за себе си, за благотворителност се сещаме само по празници, а когато видим скитник или просяк, просто извъртаме глава. И кой ни принуждава да го правим? Отговорът е "оцеляването". Хората винаги мислят първо за себе си, защото такава е човешката природа, но се предполага, че нормалния човек би могъл да обърни внимание и на проблемите на другите. Парадоксално е, че вечно сме недоволни от някого - било от правителството, било от шефа, било от съседите ни. Всъщност ние сами правим живота си труден, избирайки "лесния път". Всеки си е застанал на своето си "облаче" в привидно спокойното българско "небе", пуши си цигарите, пие си ракията и си гледа живота от "високо". Виновен за проблемите винаги е Живота.

Отпътуване...

Предстои ми тежък преход към София с цел изпит по история. Освен 6-часовото пътуване, ще има и хаос в големия град, настаняваме, зубрене на теми по история, както и самия изпит под формата на писане на гореспоменатите теми, в рамките на 5 часа... звучи забавно нали?

Като бонус ще добавя и разглеждането на града, преживяването на първия ми изпит и подготовката за след 12 клас. Освен това с него се открива официално (поне за мен) Кампания 2007 за кандидатстване, нека видим как ще тръгне и как ще завърши.

И така - два дни няма да съм си вкъщи, но вечерта на 13-ти ще съм тук, живот и здраве, най-малкото защото на 14-ти сутринта ще се занимавам с другия си страничен проект - участието за Компас. И един Бог знае, какво ще напиша по пътя насам и натам...

3 дни ...

До първия ми изпит остават цели 3 дни, разчитам на знанията си, на късмета си, на провидението, на слабите резултати на всички останали и т.н. Важното е, да се справя, без да се притеснявам, и да си дам добър старт на кампанията. Същата ще приключим към август, а при добри резултати, би могло и по-рано. Всъщност по-страшното не е изпитите, а ученето след тях - в университета. Надявам се да уча нещо, с което ще ми е кеф да се сблъскам (а такива неща са рядкост в българските университети). Но кой всъщност знае какво ще се случи в близките 3-4 месеца?

Moloko - I Want You (Live)

I want you
Though you dare to deny it
I'm always reminded of you
And the more you forbid me
The more I need you to give me

Morning comes upon us
To impose another day
Though I might try to force myself to sleep

Why should I
Face up to
Another waking day
When there's a chance you'll come to me
In dreams

The world just keeps
Right on
Turning anyway
While I stay home and watch the shadow play

Innocence is lost into the dark
If I were dynamite would you provide the spark?

I want you
Though you dare to deny it
I am always reminded of you
And the more you forbid me
The more I need you to give me

I don't know what to do
If you dare to deny it
I'm always reminded of you
And the more you forbid me
The more I need you to give me

If only you could see my life
Turning inside out
A heart that keeps attacking me
Always in my mouth

And if my skin were glass my love
You would see a heart that keeps on beating
Only in the hope that you'll return, to me

I don't know what to do
Though you dare to deny it
I'm always reminded of you
And the more you forbid me
The more I need you to give me

I want you
Though you dare to deny it
I am always reminded of you
And the more you forbid me
The more I need you to give me

I don't know what to do
Though you dare to deny it
I'm always reminded of you
And the more you forbid me
The more I need you to give me

Bunnies....

Не са ли сладки?

Свободата

Тя - Свободата се изгражда и руши
не на площадите, а в нашите души

Първо искам да отбележа, колко съм горд с автора на този цитат. Горд съм, че той (Христо Фотев) е мой съгражданин, мой съименник и също поет. С този пост в блога си, отдавам почит на умрялата бургаска легенда, един от символите на този град и може би на новата българска литература

За цитата - мисля, че е пределно ясно, че свободата като понятие не се ограничава само с правата, които имаме, а с цялото чувство да бъдеш Свободен. Това е да имаш вътрешната нагласа да бъдеш себе си и да правиш, каквото сметнеш за правилно. Това е чувството да си Някой, да имаш Свободата да бъдеш над "тълпата". И тази свобода се ражда вътре в нас, а не чрез законите или правилата на обществото, а често - въпреки тях....

Отречи се от фалшивите икони

Отречи се от фалшивите икони

Аз мислех, че за света няма правила,
Правим високи крепости от душите си.
Строим стени, отглеждаме войни-деца
И разбиваме бавно и жестоко дните си.

Аз мислех, че всеки може да се влюби,
Да създава само живот и радост сред нас,
Но как се обръща живота, когато загубим
Сърцето си и над себе си нямаме власт.

Аз мислех, че живота ще ми поднесе
Нещо необикновенно, нещо вече различно,
Но останах излъган, затворен в страхове,
Без желание някой друг освен мен да обичам.

Аз мислех, че искам да не живея сам,
Но ето, че съм отново прикован в тъмнина.
Сякаш нечий образ все ме тегли натам
Със своята нежност и вълшебна тишина.

Отречи се от фалшивите икони -
Божествения дъх на милиони,
Закотвен си в дъното на пропастта.
Приеми да следваш своите закони,
Нека с теб пак бъдем шампиони
В живота, любовта и в страстта.

Аз мислех, че времето работи срещу мен.
Моите грешките се трупат вече с години.
Преминах през всичко, отново изтощен
От новите ми лични битки непримирими.

Но каквото и да мисля, съдбата ще ме промени.
Винаги бягащ,
Винаги търсещ,
Каквото и да поискам, светът ще се завърти,
Винаги свободен от себе си.
Каквото и да стане, ти само помни
Как да обичаш.

8 дни

Ми остават до първия изпит (Предварителния изпит по история в СУ - 13 май)... за тези дни ще трябва да направя ревизия на цялата история на България, като си припомням "научените" теми и добавям нови знания. През седмицата имам и последни часове по повечето предмети и ще е трудно да си задържа вниманието само по история. Все пак при добра тема на изпита, добро настроение и доста късмет, тези 8 дни могат да бъдат новото начало, което ще дойде след 12 клас... ще почакаме, ще видим...

"Just Wanna Be Your Friend"

Darren Hayes - Step Into The Light (myspace player)

I have turned away from you,
And I am godless.
A wasteland of poison,
A hidden fortress.
I have blackened out the stars,
And hidden frequencies.
I have silenced all the waves,
And forbidden secrecies.

Just step into your light.
This dog doesn’t bite - no.
I just want to be your friend,
you know, I’ve never been in love before.
I’ve never been in love before.

There is nothing of you, now,
No ghost, no, not a trace.
No flower, not a seed, nor perfume, in your place.
I have searched amidst a barren plain of emptiness.
And I am worthless.
It is futile.
You’re invisible.
I am infantile.

Step into the light - oh.
This dog doesn’t bite - no.
Just wanna be your friend,
You know, I’ve never been in love before.
I’ve never been in love before.

I have murdered the divine in me,
Set the godness free,
I have squandered it all.
Like less than the sun,
I am parts of a whole,
There is something missing,
There is something that’s gone
There is something that’s wrong
(There is something that’s strong)

Why have you forsaken me?
Where do you hide?
I feel the betrayal
Simmers, it blisters,
It digs down and burrows,
Deeper inside,
The more that I try,
I cannot deny it.

It feels like
It feels like
(I’ve never been..)
It feels like
(I’ve never been in love before..)
I’ve never been in love before.
It feels like
(I’ve never been in love before..)
It feels like
(I’ve never been in love before..)
It feels like
(love..)

Step into the light - oh.
This dog doesn’t bite - no.
Just wanna be your friend,
You know that I’ve never been in love before,
(Love before..)

Just a step into the light - oh.
You know that this dog doesn’t bite - no.
Take hold of my hand
You know that I’ve never been in love before

Като коментар мога да отбележа, че в противовес на репликата "Искам просто да сме приятели", може да поставите "Аз никога не съм бил влюбен преди" - двете значат почти едно и също....

Конференции, конференции...

1. Днес в училище имаше (и продължава да има) литературна конференция от няколко училища, литературни четения и т.н. Много хора, ангажирани към литература си дадоха среща днес и обсъждаха интересни теми в тази сфера. Всичко започна малко страно - с народни танци, народна песен, после френски шансон и испанска и италианска песен... звучи странно за литературно събиране (под наслов "Европейските традиции в българската литература"). Все пак до преди почивката (в смисъл - докогато седях) се чуха интересни неща, сравнения между европейски и български автори, в духа на темата на събирането... култов лаф ще си остане и "чучура пее като лястовичка", който не е от произведение, а е точен цитат от една от участничките...

2. Прекъснах си присъствието в първата сбирка, за да отида на втората - сбирка на випуска, за среща с представител на полицията в Бургас. Макар разговорът да беше сериозен, имаше и забавни моменти, главно за разтоварване от стреса и прекалената сериозност. Все пак страшните неща бяха разкрити и въпросите, които си зададох вече са на лице... срещата ми се отрази добре, още повече че така спестих още учебни часове от програмата си.

3. Бъдещ проект - литературното общество Компас: вече имам един готов материал за тях, като смятам да напиша и други два и вероятно следващата седмица, точно преди изпита ми по история, да ги предам и да се освободя и от тази задача. Все пак ще е интересно, какво ще се случи с това странично занимание...

е това е в общи линии днешните ми преживявания...

Тъпизми...

Правителството:
Министерство на безделието до зорите
Министерство на охолната среда и мърдите
Министерство на вън що не работи
Министерство на вътре що не работи
Министерство на правогъзието
Министерство на персоналното развитие и себеустройството
Министерство на обезобразяването на науката
Министерство на "крада и со анал"-ната политика
Министерство на румикономиката и овченергетиката
Министерство на "наздраве" омазването
Министерство на халтурата
Министерство на омразната администрация
Министерство на европейската излагация

"Онази" реклама за шпеков салам:
- О, Пепи! Получих дрехи от Германия, от едно време...
- Добре, дай едно кило...

Войната в Ирак, съобщение от новините на БиТиВи:
"Люксембург вече започна изтеглянето на своя войник от Ирак."

Не може без приказка с алтернативен финал:
Червената Шапчица с доста оскъдни дрешки ходи из гората. Насреща й Вълка:
- Червена Шапчице, в гората може да се случат ужасни неща!
- Ами, аз затова съм дошла - и хитро му намигнала.
- Разбрано - казал Вълът и счупил крака й.

Вместо отделни вицове за бармани и заекващи:
Мъж влиза в бар, опитва се да разказва виц, но ужасно заеква. Барманът му казва:
- Ей, ако цяла седмица не си отвориш устата, ще те черпя бутилка уиски!
Заекващият идва всяка вечер, пие и мълчи.
Идва последният ден на седмицата, и барманът, уплашен да не загуби баса, казва:
- Абе, вярно ли, че имаш огромна брадавица на х*я?
- ВВВВВярно, ннннннно жжжжжжжженнннна ттттттти ммммммможжжжжешшшшше и ддддда ссссссси ммммммъллллччччи!

и вдъхновението за този пост:
Казват, че хубавия виц удължава живота с 15 минути, както и лошия съкращава живота с 15 минути...
И така, пред вас е серийния убиец Къци Вапцаров!

Полицейски бисери

“... очи красиви, умни, замислени...и едното липсва...”

“... След обиска на спиртоварната на цар Киро аз и сержант Георгиев по никакъв начин не можехме да открием входната врата. Когато сержант Георгиев се измори и заспа в тоалетната, аз все пак открих вратата. Но виж - защо съм я донесъл в участъка – не помня...”

“... Убитият почина от кръвозагуба на пулса...”

“... Ударът е нанесен с тежък тъп предмет, най-вероятно с джиесем марка “Ericsson”...”.

“...В началото обвиняемият упорито мълчеше, а след това неочаквано започна да отрича всичките си показания...”

“...Връщайки се от командировка, гражданинът Драганов открил съседа гол в банята си, след което се опитал да сложи край на живота му посредством фалшиво самоубийство...”

“...Докато обискирахме жилището му, гражданинът Х. излезе на балкона и шумно затвори вратата. На мен ми се стори, че се опитва да избяга и – без да губя време – скочих отгоре му да го задържа. А за това, че живее на шестия етаж – съвсем забравих...”

“...Задържаният беше ранен в дясното полугъзие...”

“...Задържаният Йорданов искал от продавачката водка и други сексуални удоволствия...”