Пътепис за София

Та, планирам цял пътепис за пътуването си до там и обратно, но пред вас е само началния текст:


Тотално отчаяние ме наляга, когато трябва да ставам рано, но днес е големия ден - Заминаването за София. Още в просъница трябваше да извърша куп дейности, от които зависеше цялото ми пътуване. Сещате се - опит за фокусиране на дрехите ми от 1 метър разстояние (уникално трудно, предвид ранния час), опит да си измия зъбите, който завърши с измиване на очите с четката (поне сега нямат кариес, пък и си оправих миглите). Да не забравяме и отключването - трудна работа, когато дупката на ключалката е ТОЛКОВА тясна....

Носихме се с баща ми като лунатици към спирката и само липсата на хора в този ранен час ни спаси от подигравки. Единствения излязал по това време беше циганинът Косьо - стар бизнесмен, чийто бизнес включваше търговия, внос-износ и препродаване на медни изделия: икономическата полиция стотина пъти го разпитваше за това, откъде той получаа материала, който продава, но стария Косьо никога не издаваше бизнес-партньорите си - фирмена тайна било. Все разправяше, че Джапонеца го снабдявал с медни суровини, както и с джи-ес-еми. Ех, тези японци - искат да окупират цялата световна търговия, че чак тук дошли. И все пак благодарение на предприемачи като тях двамаа, иконимиката на Меден Рудник процъфтява - доказателство е огромния джип, в който Косьо складира стоката си, преди да я пусне на пазара... Всъщност телефона ми е купен от него.