Българският душевен комфорт

малка извадка от есето ми:

В последните години тази тенденция доведе до застой в общественото развитие - всеки се грижи за себе си, за благотворителност се сещаме само по празници, а когато видим скитник или просяк, просто извъртаме глава. И кой ни принуждава да го правим? Отговорът е "оцеляването". Хората винаги мислят първо за себе си, защото такава е човешката природа, но се предполага, че нормалния човек би могъл да обърни внимание и на проблемите на другите. Парадоксално е, че вечно сме недоволни от някого - било от правителството, било от шефа, било от съседите ни. Всъщност ние сами правим живота си труден, избирайки "лесния път". Всеки си е застанал на своето си "облаче" в привидно спокойното българско "небе", пуши си цигарите, пие си ракията и си гледа живота от "високо". Виновен за проблемите винаги е Живота.