В последните години тази тенденция доведе до застой в общественото развитие - всеки се грижи за себе си, за благотворителност се сещаме само по празници, а когато видим скитник или просяк, просто извъртаме глава. И кой ни принуждава да го правим? Отговорът е "оцеляването". Хората винаги мислят първо за себе си, защото такава е човешката природа, но се предполага, че нормалния човек би могъл да обърни внимание и на проблемите на другите. Парадоксално е, че вечно сме недоволни от някого - било от правителството, било от шефа, било от съседите ни. Всъщност ние сами правим живота си труден, избирайки "лесния път". Всеки си е застанал на своето си "облаче" в привидно спокойното българско "небе", пуши си цигарите, пие си ракията и си гледа живота от "високо". Виновен за проблемите винаги е Живота.
14 май, 2007
Българският душевен комфорт
малка извадка от есето ми:
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
3 коментара:
така е...
бтв, в заглавието не трява ли да е "българският?"
тази седмица съм на copy/paste вълна... а странното е, че учителката която го провери обърна голямо внимание на заглавието, без да забележи членуването... :)
еми... и на нея и се случва... тя сега е мн погълната от списанието (май...) .
Публикуване на коментар