Чък Норис

Ако попитате Чък Норис "Колко е часът ?", той винаги отговаря "Още две секунди". След като го попитате "Две секунди до какво ?", той ще ви ритне със завъртане в лицето.

Няма никаква теория за еволюцията - просто списък на съществата, които Чък Норис е пощадил

Чък Норис е единствения човек, който е победил стена на тенис.

Когато Чък Норис изпраща данъчна декларация, той изпраща празни бланки и прилага към тях своя фотография, присвит е готов за нападения. На Чък Норис никога не се е налагало да плаща данъци.

Знакът за инавалиди на паркинга, не означава, че това място е предназначено за паркиране на коли на инвалиди. Всъщност той указва, че мястото принадлежи на Чък Норис, и показва какво ще се случи ако някой паркира там

Върху Нагасаки никога не е хвърляна атомна бомба. Тогава Чък Норис скочил от самолета.

Веднъж Чък Норис свалил фашистки изтребител, като се прицелил в него с пръст и казал "бааам"

Въпреки общоприетото мнение в Америка не е демокрация а Чъктатура.

Сюжета на филма за костенурките-нинджа е основан на реални събития. Просто веднъж Чък Норис глътнал костенурка и когато я изакал тя вече била висока 1.80м и владеела карате.

На Чък Норис члена му не е като на жребец. На жребеца члена е като на Чък Норис.

Чък Норис е формулирал новата теория за относителността, съгласно която, съществуват множество вселени, в които Чък Норис е още по-корав пич отколкото в нашата. Когато тази теория била публично изказана от Алберт Айнщайн, Чък Норис му забил такъв ритник със завъртане, че от тогава ние знаем Айнщайн като Стивън Хокинг.

Продължавай да държиш моята ръка

Целият свят се върти
Небето никога не е било такова
Моите спомени отлитат надалеч
Съдбата сякаш е готова
Вятърът ли довя този хлад
На белия свят
От страст, загиваш,
И се раждаш пак
Целия свят е срещу нас
Но ти продължи да ходиш
Знам, ще оцелеем, може би
Аз ще остана, ти продължи

И никога няма да спра, да те следвам
Защото в теб, аз виждам своя живот
И никога и нищо, не ще ме погуби
Както да имаш вяра в нещо добро
И никога и никой, не ще се завърне
От там, накъдето сме тръгнали сега
Вдигни си чело, стъпи смело напред
Продължавай да държиш моята ръка

Целият свят се върти
Миналото сякаш ни гони отново
Моите спомени вече са близо
Съдбата е сякаш готова
Всички други са зли,
Но обичаш нали?
Де да имах смелостта да ти кажа
Понякога те боли
Но ти продължи да се бориш
Знам, времето ще ни задържи
Аз ще остана, но ти продължи

И никога няма да спра, да те следвам
Защото в теб, аз виждам своя живот
И никога и нищо, не ще ме погуби
Както да имаш вяра в нещо добро
И никога и никой, не ще се завърне
От там, накъдето сме тръгнали сега
Вдигни си чело, стъпи смело напред
Продължавай да държиш моята ръка

След хиляди думи и нищо неказано
Ти пак ми протягаш ръка
След хиляди трупове и болка
Ти пак спасяваш света
И времето те изостави, за да погребеш
С всеки изминал ден
Ти погребваш и двамата ни,
Но държейки се за мен

Възход и политическо могъщество..

..при Йоан Асен 2 (1218-1241)

Калояновото управление постигнало трайно държавно обединение. Само за едно деситилетие Българското царство се наложило като първостепенна сила в Европейския югоизток, извоювало голямо международно признание. Дипломатическите ходове с Римската църква във време на възход на папската институция, при усложнена обстановка на Балканите свидетелстват за държавническото умение на Калоян, за опитите му да осигури солидни позиции на България в Европа. Въпреки сключената с римокатолическата църква уния, България всъщност поела ролята на защитник на източното православие и станала най-сериозната преграда за западноевропейската политическа и религиозна инвазия. Нещо повече, тя започнала с успех да играе ролята на регулиращ фактор между Изтока и Запада. С пренасянето на мощите на редица български християнски светци в столицата Търново, тя станала място за свето поклонение и важен църковно-религиозен център на Балканите. Така били подготвени предпоставките за политическо могъщество, което България достигнала при Цар Йоан Асен 2.
При царуването на най-яркия представител на династията на Асеневци, цар Йоан Асен 2 (1218-1241), България достигнала втория и последен връх в историческото си развитие през Средновековието. Талантливото и умело водене на държавните дела издигнало нейния международен престиж на първостепенна европейска сила, осигурило стопански и културен разцвет, стабилизирало социалния и държавно-политическия живот.

Mузикална кариера

Да, тя се развива блестящо, нека снимките говорят сами:

Best MGS Parody

малко инфо - пародията е на играта Metal Gear Solid, случайно попаднах на нея, точно след като бях започнал да играя въпросната игра. Ако не сте я играли, едва ли ще разберете иронията и хумора, но все пак си струва да се види. Приятно гледане.

Важните думи

Случвало ли ви се е всичките ви думи, да нямат конкретен смисъл насред океана от слова? Вместо да ви се иска да говорите, ви се приисква да замълчите и да потънете в океана на безмълвието. Повечето думи, дори "не си струват дъхът, за да бъдат изречени", както се пее в една известна песен. Дали някога хора ще започнат да общуват с нещо повече от думи - жестове и мимики (въпреки, че те едва ли ще са достатъчни) - необходимо е нова по-висша форма на общуване... стига да има някой, който да иска да общува на по-високо ниво...

"Убииствени" снимки

Грипната ваканция

Ваканцията ми се отразява добре - поспивам си, хапвам и дори не мисля за идващото училище. Времето е хубаво навън и мързела ми да не уча се изостря още повече. Всъщност кой би учил в такова време? Е, вярно е че съм болен и трябва да се пазя, но съм в отпуска от всичко и използвам период за размисли и четене на стихове/писане на нови такива. Друга тема е, кога ще наваксаме пропуснатите дни в училище и колко ще имам да уча след това... стискайте палци...

Смъртта

Наистина е много сложна темата за смъртта. Хората винаги са искали да разберат, какво става след като умреш, дали има нов живот, или просто едно голямо НИЩО. Но, определено по-важния въпрос, е какво става със светът, след като си го напуснал, и как шоуто продължава без теб. Ако всеки би могъл след смъртта си да стане "зрител" на своята среда и да види хората, които е обичал как живеят, то дали би поискал човек да се върне или да гледа вечно?

Твърде много болка, по пътя ни ще има.
Твърде много сълзи, а в очите ти - тъга
И когато ме целунеш ще дойде зима,
Защото само пролетта може да ни върне любовта.

Стотици спомени за отминали бури,
Ще се връщат и ще ни дълбаят пак.
Веселите спомени и дните щури,
Ние забравихме от мрачен страх.

И когато умрем, скръбта не ще ни затрупа,
Само пръстта и забравата на хората.
Мисълта ти под земята ще остане глуха
За черния ти кръст, там на двора.

И когато умрем, самотата ще ни победи,
Само надеждата, ще остане последна тука,
По лицата на хората, по техните сълзи.
Ето, смъртта вече на вратата чука.

Когато дявол обича ангел

Когато дявол обича ангел
в небето падат светкавици
Чува се гръм
и някой навън мълчи, и
съжалява себе си
Тук липсва ден или нощ
Тук всеки е лош ,но
нещо е променено,
нещо е съживено
Нещо, в което да вярващ ,че има добро
Когато дявол обича ангел

Когато дявол обича ангел,
настъпила е тишина
Не чуваш ти звук,
но някой е тук
Страх покълва в душата ти
Страх от нещо в теб
(Че ще сбъднеш мечтите си)
Страх да погледнеш в очите и
(Без тя да го иска)
да помислиш тези мисли
на някой, който обича ангел.

Когато дявол обича ангел,
ти не усещаш смъртта
(С дъха на жена)
Ти живееш в мрак
(Молиш се на Бог)
и питаш се пак
(В сърцето удряте ток)
Какво вдъхновява любовта ти
Дали той има сърце
и как то може да спре
веднага щом съзре
очите на ангел

Аз преминах целия ад,
целия свят,
за да погледна в теб
Аз преплувах всяко море,
полетях във всяко небе,
за да се докосна до теб.

И вече нищо в мен не съществува
Защото обичам теб
и вече не мога да умра
И не бих живял без теб
И вече не съм същия
И това е заради всичко в теб,
защото обичам ангел.

Laura

Laura,
Can't you give me some time?
I got to give myself one more chance.
To be the man that I know I am.
To be the man that I know I am.
Won't you just tell Cincinnati,
I'm gonna need your love.
Don't you give me your love?
Don't you give me your

Sh'mon,
Sh'mon...
Where is your love?
Don't you give me your love,
Don't you give me your
Sh'mon,
Sh'mon...
Where is your love?
Don't you give me your love?
Don't you give me your

Freida, Can't you spare me a dime?
I got to give myself one more chance.
To ring the band that I know I'm in.
To ring the band that I know I'm in.
Won't you just tell Baby Daddy,
I'm gonna need his love.
Why don't he give me he love?
Why don't he give me he

Sh'mon,
Sh'mon...
Where is your love?
Don't you give me your love,
Don't you give me your,
Sh'mon,
Sh'mon...
Where is your love?
Don't you give me your love.
Don't you give me your...

This'll be the last time,
I ever do your hair.
(Tired of this shit,
Swear I'm going quit,
Can't seem to make enough dough,
But my cutting's on a roll)
One face among the many,
I never thought you cared.
(Seen enough stuff,
Thought I got rough,
Now I know it aint so,
I gotta live my own!)

Ангел-Хранител

Какво ли е да имаш някого да бди над теб, в момента, в който се нуждаеш от него? Сигурно е страхотно, да знаеш, че някой ти помага, макар и да не знаеш как точно. Или когато получаваш неочаквано протегната ръка. Понякога не можем сами да се справим с всичките си проблеми и имаме нужда от помощник.

А от другата страна - какво е да си ангел за някого? Да се намесваш, когато другия е в затруднение и живота му не върви. Да спасяваш нечия душа, не е толкова досадно, колкото звучи. Всеки има нужда да поплаче на твоето рамо, и да поиска помощта ти. А всъщност ние ангели ли сме за близките си, или сме жертви, които търсят своя ангел?

Бяхме приятели

Не знам дали сте чували за песента The Dandy Warholes - We Used To Be Friend, но днес ме налетяват тези мисли, за бившите приятели. Какво става с тях? Какво се обърква, че повече не сте приятели? Предполагам песента ме е накарала да си задам тези въпроси, но всъщност и преди нея се чудех, просто не можех да ги опиша по-точно. Мисля, че понякога някой не може да ти е приятел повече по някаква причина, и затова трябва да прекъснеш приятелството и да продължиш напред. Вярно е, че винаги има нещо, което да ти напомня за стария период, но ако смело продължиш напред, спомените избледняват (Savage Garden - Memories Are Designed To Fade). Затова си мисля, че ако загубиш приятел, сигурно е за добро - така започваш нещо отначало и този път, с по-малко грешки.... какво е нещото ли? Вероятно чувството за пълноценност...

Дай ми време да порасна

Преобрази ме,
Дай ми време да порасна
Да те докосвам, както се докосва жена
Преобрази ме,
Дай ми крила

Събуди ме посред нощ,
Дай ми време да заспа отново
Да те сънувам, както се сънува жена
Събуди ме
Спаси ме през нощта

Целуни ме, знам че те боли
От очите ти валят сълзи
Преобрази ме,
Дай ми време да порасна
Целуни ме, и така остани
Сърцето ще спре да кърви

Обичаш и ме мразиш
Дай ми време да се реша,
Дали да се махна или да ти простя
Промени ме,
Дано да е за добро

Унищожи ме, не ми давай срок
Да се покая пред теб, че те обичам
Любовния свят е тъй жесток
Унищожи ме,
Не ме оставяй да те обичам

Целуни ме и после ме изгони
Сърцето ми все някога ще ти прости
Преобрази ме,
Дай ми време да порасна
Целуни ме, и край сложи
Дано сама да си простиш

Всичко свърши, не ме дръж в теб
От твоята обич, по-черна няма
Едновремено скучно, едновременно страстна
Промени ме,
Дай ми време да порасна

Понякога...

...нещата не се получават както ги искаш. Винаги има нещо, което да ти попречи на замисъла, но когато човек се сблъска с него, се чуди, защо не може да реализира нещо. Но тогава още не знаеш, че това, че днес не си успял, е косвената причина да успееш утре. Това, че днес не си реализирал нещо, всъщност води до причината да се сбъдне нещо друго по немислима за нас логика. Обикновенно се казва "всяко зло - за добро". Е, не съжалявайте, че сте прецакали нещо. Всъщност вие още не виждате, че е трябвало да се прецакаш, за да получиш нещо друго...

Truly Madly Deeply

I'll be your dream
I'll be your wish
I'll be your fantasy.
I'll be your hope
I'll be your love
Be everything that you need.
I love you more with every breath
Truly madly deeply do..
I will be strong I will be faithful
'Cos I'm counting on a new beginning.
A reason for living.
A deeper meaning.

I want to stand with you on a mountain.
I want to bathe with you in the sea.
I want to lay like this forever.
Until the sky falls down on me...

And when the stars are shining brightly
In the velvet sky,
I'll make a wish
Send it to heaven
Then make you want to cry..
The tears of joy
For all the pleasure and the certainty.
That we're surrounded
By the comfort and protection of..
The highest power.
In lonely hours.
The tears devour you..

I want to stand with you on a mountain,
I want to bathe with you in the sea.
I want to lay like this forever,
Until the sky falls down on me...

Oh can't you see it baby?
You don't have to close your eyes
'Cos it's standing right before you.
All that you need will surely come...

I'll be your dream
I'll be your wish
I'll be your fantasy.
I'll be your hope
I'll be your love
Be everything that you need.
I'll love you more with every breath
Truly madly deeply do...

I want to stand with you on a mountain,
I want to bathe with you in the sea.
I want to lay like this forever,
Until the sky falls down on me...

Честит ми рожден ден

Днес ставам на 19. Няма да изпадам в дълбоки обяснения за тези 19 изминали години, най-вече мога да поздравя известните рожденници днес. Честито на Георги Калоянчев, на Орладно Блум, на Пенелъпи Ан-Милър, на Патрик Демпси и т.н.

Как ще се развие 19 годината от живота ми, тепърва ще разбера...

Деца с оръжия

Днешните деца, не са това, което ние бяхме. Днес момичета се гримират още от 11 годишна възраст. Момчетата налитат на бой. Всички са обладани от манията за насилие и манията за величие. Защо допускаме децата да стават възрастни толкова рано? Защото повечето от тях не осъзнават, че постъпките им не отговарят на годините им. Всеки иска да блесне и да се представи за по-голям, за да респектира връсниците си. Сякаш това се е превърнало в някаква мода или нещо такова. Борбата за уважение изисква от тях да се представят в нереална светлина - грим, дрехи, ланци, телефони. Все неща, които показват "колко са велики". А откъде те получат тези си оръжия? Елементарно Уотсън - ние, възрастните ги правим такива, ние ги захранваме с лошия си пример и те ни копират. Дори и да считаме за нормално това в средата на възрастните и да лежим на съвестта си, децата нямат спирачки - те имат 'оръжия'

Македонски национализъм ?

Колебаех се между две важни теми, за които да пиша днес, но реших да се спра на тази. Това което ме кара да се дивя на братята македонци е една типична българска черта - побългаряването. Да, ние побългаряваме всичко - нигериици в клубния футбол, турски думи, европейски навици, американски екшъни, латино-сериали. Но братята македонци са стигнали толкова далеч, че направо "помакедончват" каквото им падне. Пример за това, е клипче в което се показва как доста велики личности са "македонци". Личности като Цар Самуил, Цар Симеон, Кирил и Методи, Ленин(!?), Император Диоклециан и т.н. По-надолу е и самото клипче. Доколкото разбирам, македонския национализъм е най-странното нещо на света. Чудно ми е какво ли мисли светът за тази новопоявила се нациика, при положение, че имат държава на по-малко години от колкото съм аз самият? А древните им величия? Да, македонската държава е съществувала, но после е била покорена от римляните и историята им в Античността свършва дотук.... чак до 1991 година, когато се появява държава с това име. Възможно ли е същите македонци да си изградят държавичка 2000 по-късно? Не, разбира се...

Нощен Бургас

Градът е страхотен щом падне мрак - навсякъде светлини, а хората въпреки студа и късния час продължават с разходките. Неоновите реклами сякаш омайват минувачите, нощ е ,но всъщност е светло като ден и животът продължава. Движението по улиците е сякаш движение в нещо като приказка. Хората наоколо сякаш сега стават и денят им тепърва започва...

Наистина си струва да се види, как градът не заспива със залеза, а животът в него продължава...

Хора, в крайна сметка

Все по-често забелязвам хора, които не се държат като такива. Роботизирани и машинизирани, те отказват да изпитвам емоции, и всеки ден за тях е един и същ. Всичко при тях върви по план, и нищо не може да ги изкара извън него. Първо план за деня, после план за година, и накрая план за живота. А животът не е само планиране на действия - той е и действия без предварителен план за тях. Същото важи и за емоциите - празнодушието и липсата на реакция към всички ни отдалечава от нашата изначална същност. Защо все пак ние сме хора, в крайна сметка...

Размисли...(Мразя от любов)

Мразя от Любов

Аз лъжех себе си, че не мога да обичам.
Чудех се как, това чувство да наричам.
Не бях готов, сякаш, отново да те срещна.
Преценката за теб, оказа ми се грешна.
И когато от теб бързах веднага да изчезна
Отново намери начин, в сърцето ми да влезнеш
От самия мен, не знам къде пак да се крия
Сърцето - "Остани!", но умът ми - "Забрави я!"

Изобщо няма смисъл,
Да се лъжа, че съм готов
Ти знаеш всяка моя мисъл,
Че те мразя от любов...

***

За хората, които в бъдеще ще се влюбят
Пожелавам им, поне любовта да не прокудят
Дайте шанс, поне един човек да ви обича
Дори да не знае, как това чувство да нарича
И когато срещнеш някой, с отворени за теб очи
Усмихни се и задръж го, дори и любовта ви да боли
От самия мен, не знам какво да ви разкрия
Любовта ми към нея, сякаш изчезна с магия

Изобщо не се правя,
Че съм очаквал нежен зов.
Няма никога да забравя,
Че те мразя от любов...

Даскалото отново

Последни месеци ме чакат в даскало, и колкото и да ми се иска да си ги прекарам яко, ме чакат диви дни, изпълнение с класни, контролни, даскали и каквото се сетите. Май началото на края на учебния цикъл ще бъде подобаващ - по-по-най изкараване, плюс адреналинови емоции в скучните по принцип часове. Един бог знае какво ме чака, а започва още от утре.... стискайте палци

Veronica Mars

Днес започнах да гледам нов сериал - Вероника Марс. В общи линии става дума за разследвания, тиинейджъри, убиства и такива неща. Нещо като хибрид между Призън Брейк и Ориндж Каунти. Въпреки, че най-много ми прилича на Смолвил (заради приликата между образите на Вероника и Клои). Ако сте почитатели на мистериите (или на тиин-драмите а ла One Tree Hill) - просто го вижте...

Готово / ЧНГ 2007

моето пожелание към вас, също и към Недялко Йорданов

Завръщането на Недялко Йорданов

В държавата ни, от някой отнесена,
След много беди, тревоги и патила,
Новата година дойде неприветствана
От хората, пожелали да карат кола.

По пътищата, препъленени с автомобили
Летя скоростно със страхът си и аз,
Много шофьори случайни - трезви и пили,
Изпълват шумния трафик на нощен Бургас.

Скоростта я намалям всеки път щом изкочи
Човечец, на пътеката, да пресича готов.
Без повече инциденти, но съдбата посочи
Отново да срещна господин Йорданов.

По пътя за гарата, без много коли,
На зелено минавах по светофарите нощни,
И минах от там, където сърцето ме боли,
Където не ударих спирачките вносни.

Нагоре живее известният бургаски поет,
И всеки ден по тези улички за някъде минава.
Дано през живота си нямам този късмет,
Да го засека пак, и затова много внимавам.

Огледах се концентрирано, спрях за миг,
Но нещо изхлопа в колата ми шумно.
Не бях забелязал приятен старик,
Който се блъсна в колата безумно.

В късния час не е време за срещи или кафе,
Не е време да караш колело през нощта,
А старика се оказа с познато лице.
Да катастрофирам с поети, е сякаш съдба.

Изтупа се нервно, и отново бе оцелял,
Но ме изгледа сякаш ловец съм и ходя на лов.
Да проговори, да мръдне - не беше посмял,
Все тъй ме гледаше Недялко Йорданов.

Стиснахме се и ръцете, изпратих го с колата.
В епилог ще добавя, че пак му се размина,
Но явно пак с него ме срещна съдбата.
Е, карай, честита му нова 2007 година.

Metal Gear Melody

Насладете се на изпълнението на пияно, на тази култова мелодия, към играта Metal Gear Solid 2: Sons Of Liberty

Завръщането на Недялко Йорданов..

Не, не сте разбрали правилно - става дума за едно от старите ми стихотворения, посветено на бургаския поет - може да го прочетете тук. Тези дни реших, най-накрая след близо 9 месеца, изминали от това стихче, да му напиша и продължението. Макар и загубил стария си цинизъм, мисля, че мога да докарам достойно продължение на легендарната си творба. Все още нямам конкретна идея, но "опипвам" почвата с няколко нови трикове в поезията. Какво ще се получи, ще видим в последствия. Засега официално анонсирах започването на работата по дългоочакванатото продължение...

Разпознаване

След като ъплоуднах две мои снимки в сайта www.myheritage.com ми показа на кого приличам. Винаги ми показва хора, с които имам малка прилика, но сигурно сайта си има логика да ми ги вади, пробвайте го.

снимка1

снимка2

пс: Уентуърт Милър, а?

След посрещането на новата година

Коментар Честита Нова Година и дано сте изкарали толкова весело...