Хора, в крайна сметка

Все по-често забелязвам хора, които не се държат като такива. Роботизирани и машинизирани, те отказват да изпитвам емоции, и всеки ден за тях е един и същ. Всичко при тях върви по план, и нищо не може да ги изкара извън него. Първо план за деня, после план за година, и накрая план за живота. А животът не е само планиране на действия - той е и действия без предварителен план за тях. Същото важи и за емоциите - празнодушието и липсата на реакция към всички ни отдалечава от нашата изначална същност. Защо все пак ние сме хора, в крайна сметка...