..при Йоан Асен 2 (1218-1241)
Калояновото управление постигнало трайно държавно обединение. Само за едно деситилетие Българското царство се наложило като първостепенна сила в Европейския югоизток, извоювало голямо международно признание. Дипломатическите ходове с Римската църква във време на възход на папската институция, при усложнена обстановка на Балканите свидетелстват за държавническото умение на Калоян, за опитите му да осигури солидни позиции на България в Европа. Въпреки сключената с римокатолическата църква уния, България всъщност поела ролята на защитник на източното православие и станала най-сериозната преграда за западноевропейската политическа и религиозна инвазия. Нещо повече, тя започнала с успех да играе ролята на регулиращ фактор между Изтока и Запада. С пренасянето на мощите на редица български християнски светци в столицата Търново, тя станала място за свето поклонение и важен църковно-религиозен център на Балканите. Така били подготвени предпоставките за политическо могъщество, което България достигнала при Цар Йоан Асен 2.
При царуването на най-яркия представител на династията на Асеневци, цар Йоан Асен 2 (1218-1241), България достигнала втория и последен връх в историческото си развитие през Средновековието. Талантливото и умело водене на държавните дела издигнало нейния международен престиж на първостепенна европейска сила, осигурило стопански и културен разцвет, стабилизирало социалния и държавно-политическия живот.
Няма коментари:
Публикуване на коментар