Бъдещи творчески планове?

Да, имам такива... тези дни ще излезе официално проекта "Какво друго може да се случи?", но вместо почивка след него, мисля да започна да трупам материал за следващия. И като факт - имам възможните заглавия за стихове ей тука, в този списък:

Бежанеца срещу скитника...
Балонна проза и доза хеликоптер
Френския пого-отбор
Турското посолство
Заглавието няма общо
Специални хора
1-13-2008
Толкова много
Топлия дъжд от сълзи...
А другия избор
'Харесва ми нагласата му към нещата'
Да науча от учтивост
Както винаги казваш...
Не мога да кажа Довиждане на вчера
От'къде'на'къде
А аз се разкривах постепенно
Синовете на свободата
Вместо Край 3
Алтер-его
Музика и кисело мляко
Или
Малък плъх
Паднал ангел
Пре-зареждане
Ти можеш да...
Недялко Йорданов 3
Както те никога не са...
Всички хапчета взех
Залезът помежду ни
Куцо / Сакато
Всички обичат победителите

Какво друго може да се случи?

Много страници, изписани отвътре,
може би насочени само към мен или
обърнати към който би ги чел утре,
вложих в тях мисли, думите открили
всички чувства, които винаги намира
времето, защото ти сама сега отлагаш.
Аз се опитвам до теб да се простирам,
но аз не получавам, защото не пращаш...

Всъщност го разбирам -
ти си недоволна.
Колко пъти вече ще се самонаранявам?
Това, което прикриваш -
ти си лъжкиня.
Колко пъти още ще ме унижощаваш?

Много страници, похабени временно,
отнесох си вкъщи, далече от всичко,
където се намирах, бягам постепенно,
не искам да си позволя да те обичам.
И същите ми мисли, обаче тъй погрешни,
раздавани от някой от небето прикрито,
сега не биха те задушили - интересно!
А мен мразиш / унищожаваш за които...

Всъщност го разбирам -
ти си ненормална.
Какво толкова държиш да направим?
Това, което прикриваш -
ти сега ме мразиш.
Какво друго може да се случи?

Съвсем наскоро...
ти си лесно разбираема,
даваш му много...
а за мен - неразгадаема.
И доколкото мога...
аз се опитвам да оставам,
а ти бягаш отново...
и мен обричаш на забрава.

Най-доброто от мен...

Вече можете да изтеглите колекцииката с най-добрите ми стихове за 2006-2008г. от сайта на авторите.ком, под формата на .pdf-файл, който се чете с Acrobat Reader или с каквото там си намерите...

Линка е ето тук

Съдържанието, както следва:

Поетът - стр. 3
Когато дявол обича ангел - стр. 5
Бавно - стр. 7
Черен Хумор - стр. 8
В тихата лудост на тази безкрайна и нежна нощ - стр. 10
Държа в ръката си ада... - стр. 12
Писали ли сте стих за момиче? - стр. 14
Една птица пада мъртва - стр. 15
Ако не те видя никога повече - стр. 16
Отне ми толкова време да ти кажа... - стр. 17
Оригами, изпълнено с цветове - стр. 18
Тя иска реванш - стр. 20
Тази деликатна промяна - стр. 22
Такъв - стр. 24
Ти, която - стр. 26
Крадла - стр. 28
Бъдещето на земните светлини - стр. 30
Напрежението и искрата - стр. 32
Какво се случва на героите? - стр. 34
Срещу мен - стр. 36
Толкова добре (редакция) - стр. 38
Любовта преди - стр. 40
Дълбае, намира и издига - стр. 42
Дъждът върху лицето - стр. 44
Началото на моя край - стр. 46

Посветено на Т. Пиперков

Моят колега Боби, за разлика от мен записваше разни неща на упражненията по римско право. И си струваше - ето какво е докопал той като изказвания на преподавателя ни - д-р Тео Пиперков:

„Правото е кораб в море от морал, но корабът не бива да пропуска вода.”

„Тя се усмихва тихо, защото знае, че наследството не е само права, но и задължения.” (към колега по време на лекция за римското наследствено право)

„Обичам миризмата на напалм и умрели кучета рано сутрин!” (перефраза от „Апокалипсис сега”)

„”Искам, искам канапета” – това е новата песен на някоя фолкдива.”

„Народът казва: „Имаш крава, пиеш мляко.”; Не! В правото важи друг принцип: „Имаш крава, имаш риск!”

„Младостта не е порок, но е фатална!”

„Несигурно и бавно като диетите - ходиш гладен и дебел.” (за завеждане на иск пред съда в определен случай)

„Майка му, както се разбира, е жена.” (за император Франц Йозеф, майка му е Мария Терезия)

„Самоходно шаси „Тича””

„Масовата полуда по правото означава, че държавата е зле.”

„Енергото ми е страшно обидено и не иска да си имаме обща жица.”

„Справка : Онова, дето ви го говорих.”

„В живота винаги всички губим, а накрая мрем!”

„И каза: „Ти си тътъра-мътъра-дрън!”

„Епидермални удоволствия”

„Животът е един дискомфорт”

„Гепен хабен” или „Гепенхаген” (вероятно немски израз за кражба)

„Муле с пренабити номера”

„Марк Вагабонтий”

„Инструменти за доставяне на право: 2 брадви, 3 коси и прекрасен боен чук.”

„Тая гад ответникът”

„ Турбомуленца за подарък на разни дами.”

„Леле, Боже, де го тоя длъжник!?”

„Ако говорим с хладния език на правото: „Той изпищява и изчезва!”...или мислите, че ще застане храбро с мотика в ръка?”

”Бау-бау” марка парен компютър от 92-ра.”

„Ясновидци и шамани, дето лекуват рак, мерак, далак и всичко.”

„Човешката глупост е по-могъща от най-големите световни конспирации; халтавата адвокатура убива правосъдието повече от най-корумпирания съд.”

„Пушенето е лек заместител на велосипеда: и да пушиш, и да караш велосипед в София – все е на умиране!”

„Не съм президент на тая държава, затова и националният отбор не ме интресува...аз ритам топки ТУК!” (на първата лекция по РЧП)

Свърши ли вече?

Лесно можем да се объркаме, когато сме единствения разумен човек (аз под разумен човек, разбирам, такъв който казва само истината) - и другите буквално се надпреварват да лъжат.

Представете си Парламента, един човек дори да има - който да казва истините на всички, те ще то торпилират с лъжите си и интригите си. И смисъла на честността се губи, не когато не си честен, а когато лъжат честния. И човек не знае, кое е истина и кое е лъжа. Просто реалността се променя като тектонска плоча и се получават трусове...

Свърши ли вече? Никога няма да можем да знаем, докъде стигат лъжите и кое кога е истина... може би така е по-добре, когато истината се приема за лъжа, можеш да си честен и никой да не ти вярва, но така не нараняваш другите... Нали?