Лесно можем да се объркаме, когато сме единствения разумен човек (аз под разумен човек, разбирам, такъв който казва само истината) - и другите буквално се надпреварват да лъжат.
Представете си Парламента, един човек дори да има - който да казва истините на всички, те ще то торпилират с лъжите си и интригите си. И смисъла на честността се губи, не когато не си честен, а когато лъжат честния. И човек не знае, кое е истина и кое е лъжа. Просто реалността се променя като тектонска плоча и се получават трусове...
Свърши ли вече? Никога няма да можем да знаем, докъде стигат лъжите и кое кога е истина... може би така е по-добре, когато истината се приема за лъжа, можеш да си честен и никой да не ти вярва, но така не нараняваш другите... Нали?
Няма коментари:
Публикуване на коментар