Какво друго може да се случи?

Много страници, изписани отвътре,
може би насочени само към мен или
обърнати към който би ги чел утре,
вложих в тях мисли, думите открили
всички чувства, които винаги намира
времето, защото ти сама сега отлагаш.
Аз се опитвам до теб да се простирам,
но аз не получавам, защото не пращаш...

Всъщност го разбирам -
ти си недоволна.
Колко пъти вече ще се самонаранявам?
Това, което прикриваш -
ти си лъжкиня.
Колко пъти още ще ме унижощаваш?

Много страници, похабени временно,
отнесох си вкъщи, далече от всичко,
където се намирах, бягам постепенно,
не искам да си позволя да те обичам.
И същите ми мисли, обаче тъй погрешни,
раздавани от някой от небето прикрито,
сега не биха те задушили - интересно!
А мен мразиш / унищожаваш за които...

Всъщност го разбирам -
ти си ненормална.
Какво толкова държиш да направим?
Това, което прикриваш -
ти сега ме мразиш.
Какво друго може да се случи?

Съвсем наскоро...
ти си лесно разбираема,
даваш му много...
а за мен - неразгадаема.
И доколкото мога...
аз се опитвам да оставам,
а ти бягаш отново...
и мен обричаш на забрава.