И всичко е объркано в тази тишина,
И отново съм един от вас...
И всъщност може би аз
ще успея да внеса в душите светлина.
Където го заварих, боже мой, той пак пишеше,
но вече не за философии или своята мисъл,
а за Нея, как зрящата любов вътре дишаше.
Не само Ерос го подмами, но и вечно го ориса.
Тя сглоби любовта от това разбито сърце,
събра парче по парче
и сега го показва на всички:
Оригами, изпълнено с цветове,
по-светли, по-тъмни -
различни...
Беше високомерна, беше възгордяна,
игнорираше сякаш по-низшите от нея.
Той не се стърпя и въпреки обичта си,
си отиде, защото това не бе любов.
Пропилени моменти в сън.
Ти ли се предаде първа или беше вятъра,
който те събори отвън,
за да те затрупа с падналите листа?
Няма коментари:
Публикуване на коментар