Дам - работя по нова поредица стихотворения, ексклузивно за блога си, ще дам няколко откъса, да има да четете:
Където залязвам, боже мой, аз - слънцето
където пред теб скланям глава от небето
ти ме създаде за твоята Идея
и за да Му връщам светлината в сърцето
Аз не виждах нищо дълбоко в теб
Не красота, а празни красиви очи
И физическо привличане
и фалшиво наивно обичане
и ти за мен бе просто кукла
Можеше само да стоиш и да гледаш
Кой би разбрал, ако любовта се завърне
тук в нашите две сърца
едното дава напрежение
другото дава ти искра
и огънят сам ще се запали
сякаш те са този измамен свят
лъчите на слънцето тъй високо
защо когато си толкова млад
светлината те пронизва дълбоко
Няма коментари:
Публикуване на коментар