Държа в ръката си ада...

Никога не съм давал живот на моя вътрешен Мрак...

(Млъкни!)

Бях самотен, тъмен бях, бях празен
и от всичката мъка на света бях завладян.
Същата невзрачна нощ бях омразен
на света, на живота ми пропилян...
И бях прекършен от всичките си грешки,
да загубя единствената, която съм обичал.
Как да отхвърля себе си и да се родя,
когато никога не съм казвала истината...

Просто загубих за една нощ всичко - факт!
И в друга нощ се събудих от кошмари - пак.
И аз просто вече не съм на никого нужен,
защото аз никога не съм давал живот на моя Мрак.

Не, нямаше място за мен, в новото време.
Бях се отвърнал от всичко добро и бях зъл.
Цялата болка сякаш потъна дълбоко в мене
и всичко изчезна, когато станах лош...
Не, нямаше кой да обичам и за кого да мечтая,
сякаш държа в ръката си целия Ад...
и с армия душевни демони сякаш нахлувам в Рая
и първата жертва сякаш е моя Страх...

Просто загубих за една нощ всичко - факт!
И в друга нощ се събудих от кошмари - пак.
И аз просто вече не съм на никого нужен,
защото аз никога не съм давал живот на моя Мрак.

Ей, към те се обръщам, любима, ти си моят Мрак,
скъпа, ти си сякаш моята злоба,
Обърни се, ела, покажи ми какво можеш,
промени ме, както някога пак.
Ще загинеш и от твоята любов аз пак ше се родя,
от твоята любов аз пак ще се примиря
и пак ще остана сам и излъган...

Защо ли се предадохме, какво ни оставаше?
Болка и злоба, и студ, и проблеми...
Недей да се браниш, обвинявайки мене,
недей да ме избягваш, виж ме как страдам,
без душата си останах, държа в ръката си Ада.
Колкото повече падам, ти сякаш изпитваш наслада...
Ръцете ми за теб стенат, обичам до болка,
какво да направя, когато вече не мога...

(О, млъкни!)

Просто загубих за една нощ всичко - факт!
И в друга нощ се събудих от кошмари - пак.
И аз просто вече не съм на никого нужен,
защото аз никога не съм давал живот на моя Мрак.
Просто останах без всичко човешко - факт!
И в друг живот, май ще се заобичаме пак...
Но днес аз просто вече не съм ти нужен,
защото ти не видя нищо от моя вътрешен Мрак...