Пътят към Балканския съюз

Триумфът на съединилите се през 1885г. Източна Румелия и Княжество България, една масова въстаническа акция на тракийските българи, трудно може да заличи националното съзнание покруса от неуспешното Кресненско-Разлошко въстание в есенните месеци на 1878г. и от сразеното Илинденско-Преображенско въстание през лятото на 1903г. Така продължителите от Възраждането националноосвободителните борби на българите от Европейска Турция за премахването на остатъците от азиатското средновековие в Балканския югоизток не водят като револиционна тенденция до пълното и окончатело решение на българския национален въпрос. Другата тенденция намира израз в мирната тактика спрямо проблема за националното обидинение, т.е. чрез дипломатически комбинации и маневри на международната сцена. В развитието на тази тенденция се пресичат обаче егоистичните стремежи на великите сили за влияние на Балканите и за подялба на османското "европейско наследство" с политиката на младите държави на полуострова да намерят най-краткия път към решение на националния въпрос. Единствената българска сполука по този път е обявената през есента на 1980г. независимост на отечеството, провъзласено тогава за Царство България.