Лесно можем да се объркаме, когато сме единствения разумен човек (аз под разумен човек, разбирам, такъв който казва само истината) - и другите буквално се надпреварват да лъжат.
Представете си Парламента, един човек дори да има - който да казва истините на всички, те ще то торпилират с лъжите си и интригите си. И смисъла на честността се губи, не когато не си честен, а когато лъжат честния. И човек не знае, кое е истина и кое е лъжа. Просто реалността се променя като тектонска плоча и се получават трусове...
Свърши ли вече? Никога няма да можем да знаем, докъде стигат лъжите и кое кога е истина... може би така е по-добре, когато истината се приема за лъжа, можеш да си честен и никой да не ти вярва, но така не нараняваш другите... Нали?
25 юли, 2008
20 юли, 2008
И скакалците земята покриха...
Пролетния ми проект, който вече е излязал, мисля да го представя и тук в блога....
1. Промо-то от 13.03.2008
2. Версия от форума на Стихче.ком - 18.04.2008
3. Версия от Откровения.ком - 07.05.2008
4. Версия от Авторите.ком - 30.05.2008
5. Обяснения към всичките стихотворения - идеи, мотиви, теми
6. Сваляне на проекта в .pdf-формат
Иначе като цяло съм доволен от вложения труд, и от това което постигнах като стил. В същото време отзивите за стиховете като цяло или поотделно бяха доста позитивни. "Крадла" , "Вътрешен инат" и "Какво се случва на героите?" - бяха само част от добрите попадения в проекта... И може би всяко едно от тях си струва само за себе си...
1. Промо-то от 13.03.2008
2. Версия от форума на Стихче.ком - 18.04.2008
3. Версия от Откровения.ком - 07.05.2008
4. Версия от Авторите.ком - 30.05.2008
5. Обяснения към всичките стихотворения - идеи, мотиви, теми
6. Сваляне на проекта в .pdf-формат
Иначе като цяло съм доволен от вложения труд, и от това което постигнах като стил. В същото време отзивите за стиховете като цяло или поотделно бяха доста позитивни. "Крадла" , "Вътрешен инат" и "Какво се случва на героите?" - бяха само част от добрите попадения в проекта... И може би всяко едно от тях си струва само за себе си...
19 юли, 2008
Автоматично!
И само с душата ще види се
първите мигове на моето прераждане.
И тук, дълбоко в мен намира се
нишата, като че съм уред за вграждане.
Аз по навик правя всичко,
и се научих да ценя всички мигове.
Нови опити за това обичане,
без необходимостта от нови рискове.
Понякога съм като машина,
с бутони и програмиране,
автоматично търся, дълбая, намирам, издигам...
Понякога съм като роботче,
давам забавление и любов,
с малко команди и схеми, сърцето си достигам...
И с опциите си си играя,
и се настройвам да съм добър и честен.
Защото ако мога да обещая,
добрия финал ще стане вече известен.
И сигурно за електричество
ще е жадна бездънната ми платка Его.
И може би има и количество,
което все някога да е достатъчно за него.
Понякога съм като машина,
с бутони и програмиране,
автоматично търся, дълбая, намирам, издигам...
Понякога съм като роботче,
давам забавление и любов,
с малко команди и схеми, сърцето си достигам...
Но този път,
аз ще обещая и ще издекламирам:
няма да давам воля на програмния си код,
което ако мога винаги да постигам,
ще бъде безкрайно лесен този мой живот.
Този път,
аз ще бъда по-добра вещ за всеки,
който си струва да ме ползва за себе си.
И ако с нещо съм по-добър от човека,
то това определено ще да е вътре в егото.
първите мигове на моето прераждане.
И тук, дълбоко в мен намира се
нишата, като че съм уред за вграждане.
Аз по навик правя всичко,
и се научих да ценя всички мигове.
Нови опити за това обичане,
без необходимостта от нови рискове.
Понякога съм като машина,
с бутони и програмиране,
автоматично търся, дълбая, намирам, издигам...
Понякога съм като роботче,
давам забавление и любов,
с малко команди и схеми, сърцето си достигам...
И с опциите си си играя,
и се настройвам да съм добър и честен.
Защото ако мога да обещая,
добрия финал ще стане вече известен.
И сигурно за електричество
ще е жадна бездънната ми платка Его.
И може би има и количество,
което все някога да е достатъчно за него.
Понякога съм като машина,
с бутони и програмиране,
автоматично търся, дълбая, намирам, издигам...
Понякога съм като роботче,
давам забавление и любов,
с малко команди и схеми, сърцето си достигам...
Но този път,
аз ще обещая и ще издекламирам:
няма да давам воля на програмния си код,
което ако мога винаги да постигам,
ще бъде безкрайно лесен този мой живот.
Този път,
аз ще бъда по-добра вещ за всеки,
който си струва да ме ползва за себе си.
И ако с нещо съм по-добър от човека,
то това определено ще да е вътре в егото.
16 април, 2008
Форума на бебетата
“Опитват се да ме хранят с цветно зеле: как да реагирам?”
“Не съм акал само от два дни, как да се спася от тръбичката, “Дуфалак”-а, клизмата и т.н.?”
“SOS! Мама спи през цялата нощ!”
“Не ми дават да късам тапетите!!!”
“Как да се промъкна до котката?”
“Поход в поликлиниката. Писна ми!!!”
“Не дават да разхвърлям котешката тоалетна: реакция?”
“Слагат ме да спя в 9 вечерта. Как да се борим с това?”
“Помощ! Мои снимки по голо дупе са в Интернет! Как да протестирам?”
“Почивка в чужбина - струва ли си да вземам и родителите?”
“Свирене с уста и други начини на творческо самоизразяване”
“Защо пакетите със салфетки стигат само за половината стая и къде мама държи втория пакет?”
“Някой пробвал ли е на вкус “Фастум-Гел”-а? Искам, но досега не ми се е удало…”
“Какво трябва да може мама на 27 години?”
“Цица отделно от мама: възможно ли е това?”
“А вас целуват ли ви по дупето?”
“Препоръчайте ми логопед за баба”
“Колко джиесема сте осмукали досега?”
“Help! Обуха ми обувки - как да стана прав?”
“Как да се науча да спя, без да изпускам цицата? След като заспя, ми се изплъзва..”
“Услуги: художествено размазване на каша по лицето”
“Носът на мама изобщо не е еластичен. Нормално ли е това?”
“Помогнете! Расте ми коса!”
“Помощ: мама не заспива, докато не посмуча двадесетина минути цицата й!”
“Каква поза да заемем, докато спим, така че домочадието да изпада в умиление. Споделете опит!”
“Какво да изям, за да акам виолетово?”
“Слънчице, зайче, миличко, сладичкият ми… Как да узнаем истинското си име?”
“Мама като ненормална се радва на акото ми - към какъв специалист да се обърна?”
“На мен - пюре от моркови, на тях - шоколад. Къде е справедливостта?”
“Плешивината на татко не зараства. Това рахит ли е???”
“Коремът на мама се поду. Какво значи това?”
“Анкета: кой е опитвал на вкус стайните растения? Кои са по-вкусни?”
“Защо сестра ми постоянно ми прави физиономии и се плези: ниска култура?”
“Анкета за кърмачетата: какво искате мама да хапне в новогодишната нощ?”
“Писна ми от мамината цица! Искам татковата! Някой с подобни проблеми?”
“НАЯДОХ СЕ!!! Как да обясним това на родителите?”
“Къде ни е носленцето?”, “Къде са ни очичките?”… Те наистина ли не знаят???”
“Как да се избавим от космите по гърдите на татко? На отскубване реагира с вик. Препоръчайте безболезнен начин”
“ВИК НА ДУШАТА: Котката я хранят с по-вкусна храна! А всички опити да възстановим справедливостта се наказват жестоко! Защо???”
“Трябва ми материална помощ. Нямаме сол и захар. Ям гола каша. Повръща ми се!”
“Помощ! Новият памперс ме кара да изглеждам пълен. Посъветвайте ме за нормален модел”
“На 25 години не може да пее! От кого да потърся помощ?”
“Всеки ден ме къпят. Има ли и други толкова мръсни?”
“Зайченцето бяло”… “Хей, ръчички”… А какъв е творческият потенциал на вашите родители?”
“Да смучем едновременно цица и палец - максимализъм?”
*източник-БГ мама
“Не съм акал само от два дни, как да се спася от тръбичката, “Дуфалак”-а, клизмата и т.н.?”
“SOS! Мама спи през цялата нощ!”
“Не ми дават да късам тапетите!!!”
“Как да се промъкна до котката?”
“Поход в поликлиниката. Писна ми!!!”
“Не дават да разхвърлям котешката тоалетна: реакция?”
“Слагат ме да спя в 9 вечерта. Как да се борим с това?”
“Помощ! Мои снимки по голо дупе са в Интернет! Как да протестирам?”
“Почивка в чужбина - струва ли си да вземам и родителите?”
“Свирене с уста и други начини на творческо самоизразяване”
“Защо пакетите със салфетки стигат само за половината стая и къде мама държи втория пакет?”
“Някой пробвал ли е на вкус “Фастум-Гел”-а? Искам, но досега не ми се е удало…”
“Какво трябва да може мама на 27 години?”
“Цица отделно от мама: възможно ли е това?”
“А вас целуват ли ви по дупето?”
“Препоръчайте ми логопед за баба”
“Колко джиесема сте осмукали досега?”
“Help! Обуха ми обувки - как да стана прав?”
“Как да се науча да спя, без да изпускам цицата? След като заспя, ми се изплъзва..”
“Услуги: художествено размазване на каша по лицето”
“Носът на мама изобщо не е еластичен. Нормално ли е това?”
“Помогнете! Расте ми коса!”
“Помощ: мама не заспива, докато не посмуча двадесетина минути цицата й!”
“Каква поза да заемем, докато спим, така че домочадието да изпада в умиление. Споделете опит!”
“Какво да изям, за да акам виолетово?”
“Слънчице, зайче, миличко, сладичкият ми… Как да узнаем истинското си име?”
“Мама като ненормална се радва на акото ми - към какъв специалист да се обърна?”
“На мен - пюре от моркови, на тях - шоколад. Къде е справедливостта?”
“Плешивината на татко не зараства. Това рахит ли е???”
“Коремът на мама се поду. Какво значи това?”
“Анкета: кой е опитвал на вкус стайните растения? Кои са по-вкусни?”
“Защо сестра ми постоянно ми прави физиономии и се плези: ниска култура?”
“Анкета за кърмачетата: какво искате мама да хапне в новогодишната нощ?”
“Писна ми от мамината цица! Искам татковата! Някой с подобни проблеми?”
“НАЯДОХ СЕ!!! Как да обясним това на родителите?”
“Къде ни е носленцето?”, “Къде са ни очичките?”… Те наистина ли не знаят???”
“Как да се избавим от космите по гърдите на татко? На отскубване реагира с вик. Препоръчайте безболезнен начин”
“ВИК НА ДУШАТА: Котката я хранят с по-вкусна храна! А всички опити да възстановим справедливостта се наказват жестоко! Защо???”
“Трябва ми материална помощ. Нямаме сол и захар. Ям гола каша. Повръща ми се!”
“Помощ! Новият памперс ме кара да изглеждам пълен. Посъветвайте ме за нормален модел”
“На 25 години не може да пее! От кого да потърся помощ?”
“Всеки ден ме къпят. Има ли и други толкова мръсни?”
“Зайченцето бяло”… “Хей, ръчички”… А какъв е творческият потенциал на вашите родители?”
“Да смучем едновременно цица и палец - максимализъм?”
*източник-БГ мама
10 април, 2008
Демони
Знам името ти от преди.
Знам, как любовта боли
и колко време ти отне,
да станеш и да продължиш напред.
Знам, че също ме излъга,
ти ми донеса само мъка
и може би вината е само моя,
че ти позволих да обладаеш мен.
Ти си демонът, който
винаги ще властва дълбоко в мен.
И сякаш никога няма да мога
да избягам от твоите очи.
Ти си демонът, защото
кошмарите за теб идват всеки ден.
И сякаш никога няма да мога
да разбера защо боли...
Знам лицето ти от скоро.
Разбрах за теб каквото мога
и сякаш времето започна отначало.
Но аз отново бях закъснял.
Знам, че отново ще завали и
капките ще отмият спомените ми,
и дори ще се размият като огледало,
сякаш в него съм се видял...
Ти си демонът, който
винаги ще властва дълбоко в мен.
И сякаш никога няма да мога
да избягам от твоите очи.
Ти си демонът, защото
кошмарите за теб идват всеки ден.
И сякаш никога няма да мога
да разбера защо боли...
И всъщност това се случва с всички,
до които се докосне някога моето сърце
и когато се опитам да докосна с ръка,
тези демони размахват крила и отлитат далеч.
И може би, знам, че имената и лицата
се променят постоянно в моята объркана глава,
но смисъла е все един и същ и ако го разбера...
... да, ако го разбера...
Вие сте демоните, които
винаги ще властват в мен,
сякаш нямам над мене власт
да забравя нечии очи...
Вие сте демоните, защото
не, аз не бягам от страха си,
дълбоко там, където е гласа ми,
се чува глухото потрепване с крила
И сякаш никога няма да мога
да разбера защо боли...
Знам, как любовта боли
и колко време ти отне,
да станеш и да продължиш напред.
Знам, че също ме излъга,
ти ми донеса само мъка
и може би вината е само моя,
че ти позволих да обладаеш мен.
Ти си демонът, който
винаги ще властва дълбоко в мен.
И сякаш никога няма да мога
да избягам от твоите очи.
Ти си демонът, защото
кошмарите за теб идват всеки ден.
И сякаш никога няма да мога
да разбера защо боли...
Знам лицето ти от скоро.
Разбрах за теб каквото мога
и сякаш времето започна отначало.
Но аз отново бях закъснял.
Знам, че отново ще завали и
капките ще отмият спомените ми,
и дори ще се размият като огледало,
сякаш в него съм се видял...
Ти си демонът, който
винаги ще властва дълбоко в мен.
И сякаш никога няма да мога
да избягам от твоите очи.
Ти си демонът, защото
кошмарите за теб идват всеки ден.
И сякаш никога няма да мога
да разбера защо боли...
И всъщност това се случва с всички,
до които се докосне някога моето сърце
и когато се опитам да докосна с ръка,
тези демони размахват крила и отлитат далеч.
И може би, знам, че имената и лицата
се променят постоянно в моята объркана глава,
но смисъла е все един и същ и ако го разбера...
... да, ако го разбера...
Вие сте демоните, които
винаги ще властват в мен,
сякаш нямам над мене власт
да забравя нечии очи...
Вие сте демоните, защото
не, аз не бягам от страха си,
дълбоко там, където е гласа ми,
се чува глухото потрепване с крила
И сякаш никога няма да мога
да разбера защо боли...
Абонамент за:
Публикации (Atom)
