"Всички са маскари" казваше Бай Ганьо

Спомняте си този цитат, нали?

Българското общество ми прилича донякъде на Бай Ганьо - не може да види по-далече от носа си, ако ще и телескоп да му дадеш. Спомняте ли си, как правителството на Бат' Бойко реши да НЕ проучва земята в Добруджа за шистов газ, в името на "екологията". Кой е големия губещ в крайна сметка? Накратко казано - ние.

Причините са ясни (надявам се, не само на мен) - когато страната ни намира възможност да започне да екслоатира нови енергиини източници, това ще се отрази зле финансово на вече съществуващите. По-евтина енергия за потребителите? Дума да не става, това са загуби за определени компании, които в момента печелят добре от нас. От нашия джоб. И ако решат, могат да ни спрат кранчето и да предоговорят цените с правителството и то ще се съгласи, защото няма друга опция. Защото "зелените" им свиха другата опция. Не сме единствената страна, в която печалбата на различни компании, я бранят не техните адвокати, икономисти, експерти или ПР-и, а я бранят обикновенните хора, скрити зад идеята за "идеалът". Този идеал, който наричат с хубави имена за пред журналистите - природа, екоравновесие, чистота, околна среда. Думи, които на хартия струват много, а на практика - нищо. И не защото трябва да разрушим всичко в страната ни, а защото може би вече сме го направили. Ето пример:
- Колко протеста е имало в София, затова, че Русе или Стара Загора биват обгазявани постоянно?
- Колко протеста срещу цигарения дим е имало?
- Колко протеста срещу вредните емисии от автомобилите е имало?
- Защо страната ни е замърсявана с тонове от нашите лични боклуци, общините се чудят къде да ги натикат, а ние се правим през 364 дни в годината, че това е само "по Новините"?

Българинът обича природата, обича и да се протестира и да се оплаква. Но не сме видели да го прави за обичайно, заради самия принцип. А винаги го прави, когато са намесени икономически интереси. И защо не? Много е лесно да се появи някой, да организира протест, който единствено е в полза на дадена фирма или бранш, да го скрие зад "идеалът за природата" и да се съберат хора, готови да подкрепят тази кауза. Нарича се "еко-рекет". Поздравления, ние сме вече в 21ви век!

Какво следва? Ами не искам да съм лош пророк, но ще видим още доста пъти нещо такова. Например от ЕС ни задължават да минем на електроавтомобили към 2020г, но страната е раздирана от протести, защото бензиновите компании не могат да ни загубят като клиенти. Електро-автобуси в градския транспорт? Дума да не става! Преференции за собствениците на такива коли? Не, защо да ги насърчаваме?
Ами ако забранят цигарите и им спрат субсидията? Тютюневите компании ще задействат машината си, която бих нарекъл пропагандна, защото ми напомня Северна Корея, и ще видите протестиращи срещу такива забрани. Примери много. Може би не всичките са свързани с природата, но винаги всички са свързани с пари. Дори моя настоящ университет СУ стигна до там.

Не помните ли? Нека обясня - СУ подобно на други университети като него, получава издържка от държавата. Тя се формира на следното - колкото повече студенти, толкова повече субсидия. И СУ реагира адекватно, като създава тонове нови специалности със тонове нови места, и виждаме абсурдно високи приеми в редица специалности, както и приятни специалности като "Културология", "Минало и съвремие на Югоизт. Европа" и защо не и "Специалистика", "Всичкология", "Многознание" или "Историография на Географията". И когато идва кризата преди няколко години, държавата усеща, че плаща образованието на хора, които ще са безработни, защото СУ им е измислил специалности, които нямат практическо приложение, дори и да сме Народна Република. И когато това ощетява финансово СУ започват протести. Кой е виновния? Този който не иска да плаща пари на вятъра (това, че СУ си разпределя бюджета, сякаш играе икономически симулатор е съвсем друга тема) или този, който му спират пари, въпреки, че учи нещо смислено (медицина или журналистика).

Държавата засега няма намерено лекарство срещу протестния рекет. Може би защото тя е длъжна да се вслушва в призивите на народа. Това е по конституция всъщност, не си го измислям аз. И всеки протест, който има правилна кауза е важен и трябва държавата да се намесва. Знаете ли обаче за протеста на служителите в затворите и исканията им за по-високи заплати и условия на труд? Не? Нима те не заслужават? Или просто медиите са загърбили този скучен, тривиален и дори апатичен "вопъл" на хората, решавайки, че има къде-къде по-пикантни неща "За протестиране"? Разберете - ако сте шеф на медия, винаги ще трябва да обръщате внимание на новини, които привличат повече зрители/слушатели/читатели. Обществото не се вълнува от скучните неща. Особено нашето, което ни е дало чудесии като Азиз, Златките или Проф. Вучков.

И какво излиза? Събираме нечии интереси, болната амбиция на хората да протестират за "една висша ценност" (която нямат идея каква е, но е важното да я отстояват) и плюс медии, които искат да представят нещата максимално интереси, за тяхна си изгода. А държавата не може  и не трябва да влиза в ролята на SPECTRE и да бъде Злодеят с главно З. Един ден ще стигнем до момента, в който ще виждаме 2 противоположни протеста (о, нима не знаете, че за Закона за горите има такива - за и против него) - и ще сме свидетели на законотворчество, в което Народното събрание няма да посмее да създаде или промени нито 1 закон. Ако ви се струва, че нищо не се променя, значи вече сме стигнали там.

И кой е виновен? Политиците? Бизнесмените? Аз мисля, че Бай Ганьо е прав - всички те плюс всички нас.... всички сме маскари...

Приятелство / Любов

1. Съществува ли любов след добро приятелство?
2. Съществува ли приятелство след любов?
- въпроси във един форум, искам да ви споделя мнението си, което написах там:


1. Любов след приятелство е като коня пред каруцата... идеята на любовта не е да сте приятели, а после да правите секс. Идеята е опознаването ви да не е само приятелско и "след 3 години приятелство, ние се залюбихме" - адски куха история. Или в самото начало се почвате като опознаване тип гаджосване, или си оставате приятели до края... Много фалшиво и нагласено ми се струва да се влюбиш в приятел от другия пол, сякаш залагаш на сигурно, вместо да се огледаш за други индивиди, които са по-подходящи...

-------

2. Приятелство след любов? Абе ти добре ли си ве? Малко като Фънки ше се изразя - тва да не ти е Пирин Пее? Не може такова нещо - ходите известно време, целувки, секс, ала-бала, и после щукнало на единия - "Ама аз искам да съм с друг/а" и айде веднага пита "аре останем приятели". Егаси тъпата идея. Кой би бил приятел, с някой който му е разбил сърцето? На такива хора - се мисли най-лошото, а вие ше ги "оставяте приятели". Или обратното - зарязваш някого ама не искаш да си губиш шансовете с него, демек да го направиш "резерва" и айде "приятели". Гнусна история - не го искаш за гадже, ок, разкарай го и край на отношенията. Какво е това половинчато решение - нито го пускаш да отлети от теб като личност, нито му даваш всичко, което той иска с теб. Лигава история...

Гордостта ми...

Все попадам на някакви песни, които ме кефят, но не знам нито кой пее, нито как се казва песента... и съответно провеждам мащабни кампании по:
1/ откриването им
2/ свалянето им

И така докопах доста песни, които съм чувал някога, някъде си... и съм решил месеци или години по-късно да издиря "по спомени". Този списък е за тези песни:

• Eagle-Eye Cherry - Skull Tattoo
• Dreams - He Loves You Not
• Billy Crawford - Trackin
• A1 - Caught In The Middle
• FYA - Must Be Love
• Holly Valance - Naughty Girl
• Jade - Don't Walk Away
• Jennifer Brown - Tuesday Afternoon
• Jennifer Paige - Crush
• Jimmy Ray - Are You Jimmy Ray?
• Sophie Monk - Inside Outside
• Junior Senior - Itch U Can't Scratch
• Heavy D and the Boys - Now that we found love
• OMC - How Bizzare
• Dee Lite - Groove Is In The Heart
• Cornershop - Brimful of Asia
• Fragma - Miracle
• White Town - Your Woman
• Mike and the Mechanincs - Another Cup Of Coffee
• BT - Somnambulist / Simply Being Loved
• Moony - Dove
• Narcotik Thrust - Safe From Harm
• Safri Duo - Agogo Mosse
• Shakenight - At Night
• Weekend Players - 21st Century
• Christian Walz - Wonderchild
  

Нови творчески планове?

Ще бъда кратък и ясен.... изготвих списък с заглавия на бъдещи стихотворения, които ще напиша, надявам се скоро.... Ето го, без никакви увертюри:

Топлия дъжд от сълзи...
Ти си всичко, но недостатъчно
Дългият път обратно вкъщи
Да ми пука по-малко
Учители
Срам
Най-щастливите
Дори ангелите имат грешни мисли
Връща ме на колене
Гузен
Накрая на пътя
Те не виждат...
Грозно
Дълбинни основания за неовладяването на словото
Кавър
На същата земя
Параноя
Сякаш трябва
Си даваме сигнали
10 стъпки назад
Нелогично
Защо не се опитваш да ме спреш?

За родителството...

Е то каква е разликата между "секс за 1 нощ" и "системен секс за 1 нощ, повтарян десетки пъти" - като второто е определението за връзка, без брак?

В любовта и на война, всички средства са позволени и за да си щастлив, никой няма право да те съди, ако нараниш някой друг. Гадно е, но такъв е живота... Ако ще си по-добре, ако не признаеш дадено дете за твое, и то на базата на реалната възможност, да не е твое, тогава кои са другите за да те съдят, че трябва да го признаеш, въпреки всичко и "ако е истински мъж на място"...

Не, драги, истинския мъж на място мисли с главата си, не със сърцето си. Отговорността е добро качество, но рационалното мислен е по-важно. Аз дори и да съм сигурен в едно мое дете, бих се замислил, какъв баща бих му бил и дали това е полезно за мен, че и за детето - не е честно спрямо бебето, да има такъв неопитен баща, да не говорим, за "недорасъл за деца"... за липсата на доходи, жилище, условия, да не говорим...

Ако бях бебе и можех да избирам, щях да избера родители не само които са ме планирали, но и са планирали всички детайли - къде да живея, как да ме издържат, как да ме гледат, примерно единия да е на добра работа, а другия да не бачка... и да са ми подредили детската стая месеци, преди да ме заченат.... Бързите работи предполагат само проблеми...

И всеки сам си избира кое е правилно за него...