Нощен Бургас

Градът е страхотен щом падне мрак - навсякъде светлини, а хората въпреки студа и късния час продължават с разходките. Неоновите реклами сякаш омайват минувачите, нощ е ,но всъщност е светло като ден и животът продължава. Движението по улиците е сякаш движение в нещо като приказка. Хората наоколо сякаш сега стават и денят им тепърва започва...

Наистина си струва да се види, как градът не заспива със залеза, а животът в него продължава...

Хора, в крайна сметка

Все по-често забелязвам хора, които не се държат като такива. Роботизирани и машинизирани, те отказват да изпитвам емоции, и всеки ден за тях е един и същ. Всичко при тях върви по план, и нищо не може да ги изкара извън него. Първо план за деня, после план за година, и накрая план за живота. А животът не е само планиране на действия - той е и действия без предварителен план за тях. Същото важи и за емоциите - празнодушието и липсата на реакция към всички ни отдалечава от нашата изначална същност. Защо все пак ние сме хора, в крайна сметка...

Размисли...(Мразя от любов)

Мразя от Любов

Аз лъжех себе си, че не мога да обичам.
Чудех се как, това чувство да наричам.
Не бях готов, сякаш, отново да те срещна.
Преценката за теб, оказа ми се грешна.
И когато от теб бързах веднага да изчезна
Отново намери начин, в сърцето ми да влезнеш
От самия мен, не знам къде пак да се крия
Сърцето - "Остани!", но умът ми - "Забрави я!"

Изобщо няма смисъл,
Да се лъжа, че съм готов
Ти знаеш всяка моя мисъл,
Че те мразя от любов...

***

За хората, които в бъдеще ще се влюбят
Пожелавам им, поне любовта да не прокудят
Дайте шанс, поне един човек да ви обича
Дори да не знае, как това чувство да нарича
И когато срещнеш някой, с отворени за теб очи
Усмихни се и задръж го, дори и любовта ви да боли
От самия мен, не знам какво да ви разкрия
Любовта ми към нея, сякаш изчезна с магия

Изобщо не се правя,
Че съм очаквал нежен зов.
Няма никога да забравя,
Че те мразя от любов...

Даскалото отново

Последни месеци ме чакат в даскало, и колкото и да ми се иска да си ги прекарам яко, ме чакат диви дни, изпълнение с класни, контролни, даскали и каквото се сетите. Май началото на края на учебния цикъл ще бъде подобаващ - по-по-най изкараване, плюс адреналинови емоции в скучните по принцип часове. Един бог знае какво ме чака, а започва още от утре.... стискайте палци

Veronica Mars

Днес започнах да гледам нов сериал - Вероника Марс. В общи линии става дума за разследвания, тиинейджъри, убиства и такива неща. Нещо като хибрид между Призън Брейк и Ориндж Каунти. Въпреки, че най-много ми прилича на Смолвил (заради приликата между образите на Вероника и Клои). Ако сте почитатели на мистериите (или на тиин-драмите а ла One Tree Hill) - просто го вижте...