Свърши ли вече?

Лесно можем да се объркаме, когато сме единствения разумен човек (аз под разумен човек, разбирам, такъв който казва само истината) - и другите буквално се надпреварват да лъжат.

Представете си Парламента, един човек дори да има - който да казва истините на всички, те ще то торпилират с лъжите си и интригите си. И смисъла на честността се губи, не когато не си честен, а когато лъжат честния. И човек не знае, кое е истина и кое е лъжа. Просто реалността се променя като тектонска плоча и се получават трусове...

Свърши ли вече? Никога няма да можем да знаем, докъде стигат лъжите и кое кога е истина... може би така е по-добре, когато истината се приема за лъжа, можеш да си честен и никой да не ти вярва, но така не нараняваш другите... Нали?

И скакалците земята покриха...

Пролетния ми проект, който вече е излязал, мисля да го представя и тук в блога....

1. Промо-то от 13.03.2008

2. Версия от форума на Стихче.ком - 18.04.2008

3. Версия от Откровения.ком - 07.05.2008

4. Версия от Авторите.ком - 30.05.2008

5. Обяснения към всичките стихотворения - идеи, мотиви, теми

6. Сваляне на проекта в .pdf-формат

Иначе като цяло съм доволен от вложения труд, и от това което постигнах като стил. В същото време отзивите за стиховете като цяло или поотделно бяха доста позитивни. "Крадла" , "Вътрешен инат" и "Какво се случва на героите?" - бяха само част от добрите попадения в проекта... И може би всяко едно от тях си струва само за себе си...

Автоматично!

И само с душата ще види се
първите мигове на моето прераждане.
И тук, дълбоко в мен намира се
нишата, като че съм уред за вграждане.
Аз по навик правя всичко,
и се научих да ценя всички мигове.
Нови опити за това обичане,
без необходимостта от нови рискове.
Понякога съм като машина,
с бутони и програмиране,
автоматично търся, дълбая, намирам, издигам...
Понякога съм като роботче,
давам забавление и любов,
с малко команди и схеми, сърцето си достигам...

И с опциите си си играя,
и се настройвам да съм добър и честен.
Защото ако мога да обещая,
добрия финал ще стане вече известен.
И сигурно за електричество
ще е жадна бездънната ми платка Его.
И може би има и количество,
което все някога да е достатъчно за него.
Понякога съм като машина,
с бутони и програмиране,
автоматично търся, дълбая, намирам, издигам...
Понякога съм като роботче,
давам забавление и любов,
с малко команди и схеми, сърцето си достигам...

Но този път,
аз ще обещая и ще издекламирам:
няма да давам воля на програмния си код,
което ако мога винаги да постигам,
ще бъде безкрайно лесен този мой живот.
Този път,
аз ще бъда по-добра вещ за всеки,
който си струва да ме ползва за себе си.
И ако с нещо съм по-добър от човека,
то това определено ще да е вътре в егото.