13-2007 (ремикс)

(блогспот версия)

Светът ме притежава -
аз съм дете, останало само
и зад стиха се прозявам,
точката става на петно.
Поезията ме вдъхновява,
но музиката, която ме събуди
и с стиха си се надявам
да намеря още много други луди.
Може би никой не заслужава
да вижда и да чува звука,
това, което сега представлява
бе просто дразнещо за слуха.
И сега аз пак се прозявам,
отегчен съм от всичката дързост
не си струва егото да възпявам,
когато света се променя бързо.

Събуди се, събуди се,
тялото ти се бунтува
Реши колко сега струва
да имаш за мен очи
Събуди се, събуди се,
душата ти ме ревнува,
никой не ме обича,
така както мразиш ме ти.

Светът ме притежава,
аз съм дете, пораснало само
и сякаш вятъра ме развява,
размазваме на нечие стъкло.
Музиката не заслужава
всеки да продължава да твори,
но как таланта се пропилява
и се губи сред тези "звезди".
И аз пак ще защитавам
всеки един творец там навън?
Сега изкуството продължава
в бандата, в която знам, че съм.

Събуди се, събуди се,
тялото ти се бунтува
Реши колко сега струва
да имаш за мен очи
Събуди се, събуди се,
душата ти ме ревнува,
никой не ме обича,
така както мразиш ме ти.

Всичко, което някога съм бил го няма.
Не притежавам нито мисли, нито мечти,
а твоите думи сега пускаш в празна яма.

Хората не искат да станат добри,
злобата ви е всичко, което сега зная,
а съвестта ви няма да се развали.

Събуди се, измина и тази година,
твоите сили не правят изкуство
(просто така се получава)
Събуди се, и аз сега ще премина
оставяйките с поредното чувство.
(и то още ще продължава)