В събота ще пътувам за София, за да започна най-накрая и аз тази (13-та поред) учебна година. Очевидно ще липсва от блога си за определен период от време. Нямам представа колко точно, но се готвя за подобаващо завръщане. Може би в средата на Октомври или по-нататък. Проекта ми официално е завършен, ще го покажа в поетичния си блок, както и на и тук.
Ето едно последно, за довиждане (утре ще е официалното "До скоро")
И така светлината полека си отива,
и нови тревоги и мъки настават пак.
Дали Тя ще е все така красива?
Всичко изчезна и отново бе мрак,
когато този ден разперих силни криле,
но в небето отново нямаше знак...
И сякаш любовта сега пред мен ще умре,
свила се отново на кълбо в ъгъла сама,
и единствен свидетел - едно сляпо момче.
Един пратеник на светлината идва сега,
дава надежди, но отнема сърце след сърце,
същия - любовта преди даваше ти крила....
Няма коментари:
Публикуване на коментар