С мръсната вода изхвърлихме и бебето

Тя го чувстваше с досада,
презадоволена от неговата обич.
В началото това носеше наслада,
а сега е само претоварване.
Не че не го обичаше, напротив -
тя умираше за него, страдаше,
когато преди време бе сама
и сега всичко това бе минало...
Събраха се веднага щом се запознаха,
тя не можеше да спи от любовта.
Но ето, че се стигна и до тук,
той да и пречи и все да идва нежелан.
Тя се дразнеше постоянно да излизат,
наричаше го "пренасищане с любов"
и го игнорираше за наказание,
сега тя дори реши да си замине...
Оттегчена ли бе или подтисната,
или просто търсеща разнообразие?
Сякаш досега го бе обичала,
само за да не е празно сърцето и...

Той би направил всичко за нея,
би потъпкал себе си и би умрял.
Любовта преди не го вдъхновяваше,
а как досега без нея бе живял?
Чудеше се как момче като него,
би било достойно за такова момиче.
Макар, че разлика едва ли има
в начина по който да я обичаш...
Когато беше с нея, тя бе неземна,
беше всичко, за което всеки би мечтал.
Но тя беше вечно мълчалива, свита,
рееща се някъде високо в мечтите.
Събраха се веднага щом се запознаха
и сега той усещаше, че тя бе друга.
Беше високомерна, беше възгордяна,
игнорираше сякаш по-низшите от нея.
Той не се стърпя и въпреки обичта си,
си отиде, защото това не бе любов.
И двамата сгрешиха, но той повече,
когато и повярва, че тя може да обича...