Красива ирония бе новото ми небе
построено от човешката злоба и страх
Исках да се издигна над старите грехове
но връщайки се, отново се отдадох на тях
Жалък полет над всичко общоприето
сякаш бяха вързало тежести за моите крака
и когато се извисих там горе в небето
много надолу зад мен остана моята душа
Някъде бях оставил мечтите си сами
а светът под мен и без тях се завърта
само мигове дори полетът ще продължи
и някой ще напише "една птица пада мъртва"
Няма коментари:
Публикуване на коментар