20.08 - третия студиен албум на Дарън Хейс, песен по песен от самия... мен:
1. A Fear Of Falling Under - Отварящата песен е малко странна електронна мешаница от звуци и семпли, поне докато не почне самия текст. Всъщност тази песен прави връзката между предишния албум и този, като сама отваря новите теми и идеи. Любим цитат "what came first - love, hurt, love, hurt?". Краят и е музикално свързан със следващата песен.
2. Who Would Have Thought - Всъщност тази песен беше пусната като тиизър под формата на анимирано клипче. Песента е издържата в меланхоличен стил, въпреки, че тематиката е за пробуждането и намирането на любовта. Любимата ми част е "who would have thought the love so belated, could save me - and bring me back to you"
3. Waking The Monster - дааа, песента за лудия професор... Признавам, че са малко поп-песните, в които се изследват такива теми, макар и като метафори. Нито съм очаквал такъв звук, нито такъв текст. Браво!
4. How to Build a Time Machine - Идеята за машината на времето се среща още няколко пъти в албума. Тук е официалното и откриване и представяне. Идеята е за пътуването назад в спомените, в детството и преосмисляне на настоящето и бъдещето. Електронните рифове много напомнят за ирландска народна музика, не знам защо така са го решили.
5. Casey - Песента е посветена на сестрата на Дарън, противно на широкото мнение, че става дума за първата му любов. Отново се връщаме в детството му, изследвайки израстването му като личност, не без помощта на споменатата кака. Песента е ултра-дълга, започва като балада, но скоро се превръща в нещо като електронен химн...
6. Step into the Light - Също беше пусната като тиизър и клипче. Всъщност тя започва като по-бавна песен, но скоро се премодифицира на денс-парче. Ремиксите и обиколиха целия свят. На мен лично са ми известни десетина. Друго особено нещо е, че изкатери денс-класацията на Билборд, без да е пусната като сингъл. А да - любимата ми реплика в целия албум е тук: "You know that i've never been in love before"...
7. Sing to Me - типичната олд скуул поп песен. Напомня ми времето преди 2000 година. Истинска балада в пълния смисъл на думата. Вярно е, че и тук са използвали модерните електроники (на които се насладихме и в предишния албум), но акцентът е върху текста и посланието...
8. A Conversation with God - Изполвайки прехода от предишната песен, тази направо кърти. Мелодииката и биитът са съчетани по прекрасен начин. А за текста - отново добро попадение, посланията от предходните песни са събрани тук и обобщени.
9. The Sun Is Always Blinding Me - Очаквах мрачна и дълбока песен, без значение от заглавието. Напомня "Step Into The Light" като звучене, но е доста по-бавна и със постоянно темпо. Също така ни връща назад във времето от епохата на Савидж Гардън
10. Listen All You People - ето още един поп-химн, долетял сигурно от ранните 90-те... Би бил страхотен лятен хит, с доброто настроение и бързото темпо. Освен това, си личи, че е писана с идеята не толкова за лична тема, колкото за да се превърне в поп-хит а ла Роби Уилямс... обаче в музикално отношение е една стъпка напред.
11. The Only One - ей тази песен просто не събори от стола. Може би първата по ред на песните, в които гласът на Дарън е премодифициран с някакъв ефект, за да се постигне определена цел. В случая - звучи като съобщение оставено на телефонния секретар. Всичко е тихо и приглушено, акцентът е върху посланието. Никакви гласови ексцесии, а само идеята за Единствената/Единствения (ако случай и момиче чете това)
12. Bombs Up in My Face - Отново са ползвали ефекти! Тук rudebox-a е превърнал гласът на Дарън е нещо като хелии-ефект, но по-скоро напомня рапиране. А и текста съдържа няколко нецензурни думички, които не съм очаквал изобщо. Не че напомня Ванила Айс, а по-скоро пародия на олд скуул рапа... интересно е да се чуе...
13. The Great Big Disconnect - Оценявам желанието на Дарън да се прави на Боно или Майкъл Джексън. Песента е със социално послание, насочено срещу обичайните неща - правителството, човешката суета и т.н. Някъде четох, че е вдъхновена от Джон Ленън и какво би написал той, ако днес беше жив. Добър завършек на първия диск.
Ето и диск 2, как не ми окапаха пръстите, не е истина:
1. The Future Holds a Lion's Heart - началото е малко а ла To The Moon And Back, но после бързо се променя и става с мелодиика в стил 80-те. Лично за мен песента е най-добрата от албума, много високо качество на пеене, т.нар "висш пилотаж". Отново напомня старите хитове на Джако, както и предишния албум на Дарън. Любима част ми е "say hello to the future, i'm just pleased to meet you, you're a million miles away... say hello to the lion's heart"
2. On the Verge of Something Wonderful - първия сингъл от албума, не знам как вървят продажбите му, но ако съдя по отзивите, сигурно са добри. Клипа беше различен от старите неща на Дарън за последните 10 години. Истински поп-хит в целия смисъл на този лаф. Не случайно е избран за водещ сингъл. Любим цитат: "for it - against it, said he never mend it, but Harry still drop the bomb"
3. Neverland - Саундтрака на Питър Пан е нищо без тази песен. Мелодииката напомня весела детска песничка, отново ще чуем нещо за детството на Дарън, както и за магията на музиката...
4. Walk Away - Почти акапелна песен, почти без музика (то не че и трябва). Много ми напомня добрия стар госпъл-стил. Друга интересна балада в албума, ако трябва да я сравня с нещо то ще е "Demon Days" - песента на Горилаз, където се използваше цял хор.
5. Maybe - Нещо средно между блус и поп, връщаш ни в годините на Савидж Гардън. Типична поп-песен, ама от тези дето не обичам. Сякаш Роб Томас или Джъстин биха написали такава песен (само дето не биха я изпълнили толкова добре)
6. Me Myself and (I) - Ето нещо сериозно, това е планирания втори сингъл от албума. Напомня Принс и глем-рока от края на 80-те. Не знам с какво са обработвали гласът за да се получи такъв ретро-ефект, сякаш песента е записана преди 20 години. Нито ритъма, нито текста показват, че е съвременна поп-песен. Във всеки случай - добър удар. Любим цитат "Oh Darling, i don't know what the future will bring, but i'm willing to sing till i drop".... а да - има и нещо като олд скуул рап, по-специално Бисти Боис
7. Lucky Town - ето с тази песен наистина ми увисна челюстта... Като стил напомня нещо средно между кънтри, Елтън Джон и Scissor Sisters. Използвали са пианото по най-добрия начин. А и текста кърти, даже ми стана мъчно, защото и аз напускам родния си град скоро... цитат: "Nobody said will be easy now - leaving the Lucky Town, where the fondations are shaking and bridges are breaking... Nobody said will be easy now - i don't wanna let you down..."
8. I Just Want You to Love Me - Бавна песен от добрите стари времена. Няма особена мелодия освен бавен ритъм и пиано, но не трябва и повече. Възможно по-изчистена от другите песни и концентрирана върху текста.
9. Setting Sun - може и да се повторя, но и това не го очаквах. Този път ефекта превръща гласа на Даз в нещо като ... абе сякаш пее метъл или е новия вокалист на She Wants Revenge. Въпреки, че отново повтаря идеята за светлинта в песните му, тук нещата са много по-мрачни и тежки. Или поне докато не чуете припева, където е по-разбираемо какво се пее.
10. A Hundred Challenging Things a Boy Can Do - още една прекрасна балада, разказваща за детството и изобщо миналото на Дарън. Имаше нещо, че по негово време не е имало, какво да правят децата, а сега "има хиляди интересни неща които момче може да прави". Песента е бавна и адски дълбока, като текст.
11. Words - с темпото си и пианото продължава някакси предишната песен. В тази песен се пее каква сила могат да има думите понякога. На мен лично ми напомня на една стара песен на Савидж Гардън, наречена "Two Beds And A Coffee-Machine"
12. The Tuning of Violins - прекрасен завършек на албума. Песента е наситена и жизнерадостна, един вид преодолява тежките текстове на предходните балади, че и на целия албум и носи позитивно настроение, но и звучи зряло, не просто радостно. Отново съм принуден да използвам думата "химн" за да опиша песен. Цигулките вършат чудеса в такива песни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар