Промяната не е толкова лошо нещо, в крайна сметка. Понякога е за добро, понякога за лошо, но принципно тя носи положителна нагласа спрямо бъдещето, което ни е неизвестно.
Какво знаем за себе си - че сме многолични, че имаме различни добри и лоши страни. Но преди да променим нещо в нас, не виждаме какво е то за нас. Не виждаме себе си, без префасонирането си и без да погледнем лицето си от друго огледало.
И накрая - какво значи да промениш себе си? Не като външност, а като 'вътрешност'. Дали дълбоко в душата си, ти не си оставаш същия, но времето, вярата и вятъра не те понасят към другото ти душевно лице, което пластичните хирурзи са ти направили. Дълбоко под него, мозъка си остава същия...
Няма коментари:
Публикуване на коментар