Много често по повод Далчевата поезия се говори за "предметност" н - както вече споменахме - за "философски" идеи. Тук ще обвържем тези две критически обобщения. Всъщност става дума за това, как предметната образност участва в изграждането на основни внушения.
В ранните творби е налице едно интересно съжителство на образа на вещите и образа на човека. Тук вещта не е "пасивна" подробност, тя е винаги знаково натоварена, метафизично "напрегната". Показателен пример е стихотворението "Болница". За да изрази страданието и отчаянието, поетът така "композира" предметите в болничната стая, че те поемат ролята на психологически "коментатори" за трагизма на ситуацията. Основната задача не "вещта" е да съдейства за осмислянето на човека като времево същество, което е непрестанно държано на границата между живота и смъртта. Затова е налице и едно демонизиране, диаболизиране на всекидневния вещен свят. Какво означава това? Означава, че вещите са такив поетически знаци, които носят внушенията за измамност и привидност на съществуването, за всевластието на смъртта....
из учебника ми по литература...
Няма коментари:
Публикуване на коментар