Преработки

няколко нови варианта на стари произведения:

Вместо Край (преработено)

Зароди се бавно с пролетта,
Всяко твое чувство, твоето изкуство
Да създаваш врагове.
Всичките събудени цветя,
Всяка твоя радост, твоята младост
Носи само страхове.
Ако се събудиш под звездите
Дай сърцето си изцяло
За да видиш как ще се отзова
Ако се събудиш през май
Подари ми ново начало
Вместо край

Зароди се бавно с пролетта,
Всяко твое момче, твоето сърце,
Те напуснаха преди.
Всичките грешки в любовта,
Всяко твое име, твоите любими,
Те намразиха дори.
Ако се събудиш под звездите
Дай сърцето си изцяло
За да видиш как ще се отзова
Ако се събудиш през май
Подари ми ново начало
Вместо край

Тихо е, Тъмно е (преработено)

Тихо е,
Лятна тъга води своя вечерен покой,
Става тъмно навън, не се виждат лица.
Тя обръща главата си, скрива се той
И двамата бързо се изгубват в нощта.

Лекият полъх им носи морска наслада.
Тя се отдалечава, губи се вече напред,
Той сякаш в някакъв друг свят попада,
Това е, защото не може да има теб.

Тъмно е,
В сенките плуват страшни отражения,
Не можеш да различиш любов от печал.
Няма да разбереш нечии красиви намерения,
Докато Тя не извади своя двуостър кинжал.

Съдбата ги разделя на две различни посоки,
Но пътя пак ще ги събере заедно на сутринта.
Само във войната и любовта, хората са жестоки,
Те просто обожават да доминират в тази игра.

Тихо е, тъмно е,
Цялата вселена сякаш е заспала вече,
Цялото нощно небе сякаш ги унася в сън.
Той отдавна се е прибрал, тя е далече.
Дали ще се срещнат и утре вечер навън?

Когато повече не можеш да си тук (цяластна преработка)

И с теб и без теб, светът ми се крепи.
Разпилени надежди, разрушени души.
Когато те погледна, с разбито сърце,
Твоите сълзи в мен пълнят цяло море.

И с теб и без теб, светът ми продължава.
Ограбен народ в една разорена държава.
Когато те обичах, с моето празно сърце,
Ти веднага показваше своето ледено лице.

И с теб и без теб, светът ми загива,
Дъгата над нас вече изглежда ми сива.
Когато те пуснах, с твоето черно сърце,
Мислех че порастваш, но ти си още дете.

И с теб и без теб, светът ще оцелее,
Дори и само със сирачето, което пее.
Когато те загубих, болката ме довърши.
Нямаше кой друг, сълзите ми да бърше.

И с теб и без теб, светът ме убива,
Жертва съм аз, а съдбата все крива.
Когато се върнеш, мен ще ме няма,
Сякаш аз загубих играта с измама.

И с теб и със мен, времето ще отмине,
Тогава още тялото ми няма да изтине,
Когато нови герои ще дойдат в стиха ми,
Някъде от отвъдното ти ще чуеш смеха ми.
И ще заплачеш, не защото ще си труп,
А защото повече не можеш да си тук...

Белезите на страха (съкратен вариант)

Защо децата ни порастват бързо?
Защо като възрастни живеят днес?
Опитвайки се да ги научим,
Но само ги изпълваме със стрес.

Защо насилието сред младите господства?
Защо те нямат съвест за добро и зло?
Дали е вече модата такава,
Или всички сме изтъкани от това сукно?

Защо да удариш някого е лесно?
Да се биеш, а не да споделиш?
Проблемите ги имат всички,
Но трябва с чест да ги решиш.

Защо дрехите ни правят нещо?
Защо да си полугола е добре?
Нима децата ни са слепи,
От грима по тяхното лице?

Защо са всички разделени по рождение,
Ние ли ги създадохме такива?
Нашият свят ли ги научи,
Да не осъзнават празнотата сива?

И ние бяхме деца като тези.
И ние не познавахме света.
Но от днешните деца покълват
Белезите на страха.

Днешните деца са наши копия,
Имитират ни, и стават зли.
Ние всички ги направихме
Оставихме ги да растат сами.

Перфектна (преработка на 'Перфектно')


Колко пъти може човек да те открие
Загубила посока, вървейки сама?
Колко болка още ще изпиташ, скъпа,
И дали ще намериш пътя през нощта?

Колко пъти си почвала отначало
Да пишеш, след поредния провал?
Колко много нощи си седяла
На терасата ти, изпълнена с печал?

Колко пъти, утрото те събужда рано,
Не разгадала тайните си през нощта?
Лек ветрец се опитва да те погали,
Но освен летния бриз, пак си сама.

Колко хора, през деня те видяха:
Разстроена, уморена и с мисли дълбоки?
Никой ли от тях не си призна,
Че понякога всички са толкова жестоки?

Да, след като вече спиш, аз си отивам,
Няма смисъл да затваряш очи.
Любовта понякога не изглежда красива,
Но за мен перфектна си ти