Ойкуменизмът

Да, става дума за история и този път, само че ще ползвам термина с друга цел. Накратко за какво става дума - "ойкуменизъм" е правото на византииския император да е наследник на римския император и само и единствено неговата държава да наследник на Рим. Нещо като незачитане на правата на Папата над западната половина на империя (римската).

С други думи, въпроса за наследяването на нещо велико или по-точно за съперничеството не за материални (е, те после стават и материални) или политически, колкото за идеалистични облаги. Като например, спор от сорта на "коя партия е направила най-много за страната" или "кой филм от серията Американски Пай е най-тъп" и т.н. Понякога за идеи и възгледи, хората водят по-ужасяващи войни, отколкото за пари и власт (не само във филмите за Джеймс Бонд), вземете например комунизма и фашизма, или Студената Война...

И това, което ме провокира да започна мисълта си - съперничеството, наречено "войната на Брит-попа", водено от британските (че какво други?) банди Блър и Оейзис в средата на 90-те. Чудно е, че подобни маркетингови ходове не са известни от този период, може би защото компаниите, не искат да губят пари в подобни разпри и държат подопечните си групи изкъсо. Това е обяснението, защо двете независими и революционни банди са могли да направят такова щоу за таблоидите на острова. Просто е нямало кой да им затвори устата (не ми се искаше да цитирам точните думи на братя Галахър или на Греъм Коксън). Понякога музиката се нуждае от такива 'битки', ако не за друго, поне за шоу, да се надяваме, че добрия стар Албион, пак ще ми зарадва приятно с някакви такива техни си изцепки...