Когато си влюбена насън...

В твоята тиха нощ

Как леко се носиш, с твоето сърце в ръка.
Надеждата просиш, не можеш да я откриеш сама.
През нощта не заспиваш, тъжно униваш,
Когато си влюбена насън...
А на сутрината ти откриваш, и бързо се скриваш
Сред многото хора навън...

Кога наистина си живяла, сбъркала своя път?
За кого си тайно копняла, когато другите спят?
Уморена се скиташ, опиянена залиташ
Когато си влюбена насън...
А за любимия не питаш, не го ли обичаш
Не усеща ли сърцето ти звън?

Подай ми ръка и свети над мен,
Не търси своето слънце, а нечие чуждо бъди,
Всяка нова луна и всеки нов ден,
Изгрей и с цялата си светла любов ми свети.

Изтощена залязваш, с усмивка приказваш
Когато си влюбена насън...
И сега забелязваш, решена да вграждаш
Любовта си сред хората навън...