Много е гадно да обещаеш, че ще направиш нещо, но в същото време да знаеш, че каузата ти е обречена. Все едно да обещаеш да се върнеш от фронта жив, знаейки, че смъртта ще те застигне. Чувството за загуба тегне във всеки.
Налага ли се да правим обещания изобщо, след като светът е непредсказуем? Или да спестим горчиватата истина и да умрем, без да мислим, за даденото обещание? Необходимо ли е да обещаваме невъзможни неща, само за да отложим нечия болка? Но болката винаги идва, така, че спестяването на страданието не е особено умно решение. Особено, ако не вие, а вашия приятел/роднина замине на война и не се върне повече.
Няма коментари:
Публикуване на коментар