Песимизъм

Две стихчета, за размисъл (мои стихчета де)

Раят Дойде

О, колко време ви отне
Да газите, да се блъскате и да мачкате
Да погубвате цели светове
Да продъжлавате да се изтребвате
За вас светът е недостоен
Имаше моменти, в които бе разбит
Дори не мога да съм спокоен
И да се наслаждавам на живота в този вид

О, колко пъти се преповтаряхме
Един бе прав, но всички пак грешим
И последните врати затваряхме
За да не можем повече да се сдобрим
За нас, светът беше вече загубен
Потънал в безсмислици и печал
Моя зов за нов живот бе прокуден
Но не само аз се бях предал

Запази си съмнението (раят дойде)
Запази си отегчението (раят дойде)
Запази си общението (раят дойде)
Запази и приключението (раят дойде)

О, колко хора бяха загинали
Под развалините на стария си живот
Тук погребахме всички починали
От смелостта да станат народ
За всички слънцето свети само нощем
Когато имаш смелост да се вгледаш
И тогава с вик, яростен и мощен
Оставяйки следа, пак да изчезнеш

Запази си спокойствието (раят дойде)
Запази си търпението (раят дойде)
Запази си страданието (раят дойде)
Запази и преклонението (раят дойде)

Ей, хора, не виждате ли, как всичко загива
Как живот води към следата, идваща от градината дива
Не виждате ли, как пътя мъглив
Как светът ви става сив
Как животът красив изчезва
Ей, хора, не осъзнавате ли, как смъртта ви застига
Вашия живот е прочетена книга
Не виждате ли себе си поне
Когато всеки умре
И болката се загуби в теб
Раят дойде

и другото стихче :

Знам

Краката ми се лутат надолу, надолу
Пътят ми не се вижда, но вървя ли, вървя
Ръцете ми се отлепят от тялото мое
Но като падам, сякаш не знам за това

Очите ми плачат, все тихо, все тихо
Сълзите ми поливат този небесен свод
Устните шепнат: "Не обичам, не обичам"
Знам, че пропадам пак, губейки този живот

Лицето се разпада на парчета, парчета
Но сърцето ми стои все смело, все смело
Съдба ми все пак ми се подиграва
Знам, че останах поне с гордото чело.

Тялото мое отново го губя, го губя
Но душата ми пак си остава, остава
Криле ми поникват, размахвам и бягам
Знам, че избягвам отново тази забрава

***

Земя не ти достига.
Въздуха те задушава.
Тялото го губиш,
Душата ти остава.
Слъцето ти пречи
Да виждаш всичко там.
Мисля, че си мъртъв.
-Знам.

размислите са за вас, весели празници