Нова Година 2007

Предстои ни една нова година, която ще ни донесе много нови емоции. За мен 2006 беше свръх-емоционална, с много перипетии, с много добри и лоши моменти. Тя ми донесе много нови неща, но и ми отне живота на Лъки (морското ми свинче). Случиха се много неща, които не бих искал да коментирам повече... може би защото идва нова година и всичко започва отначало. Освен може би проблемите от старата 2006, които ще ни съпътстват и през новата година.

Желая ви весело посрещане на 2007-а и много нови начинания и успехи.

Криле

Понякога стигаш до пън.
Той те спъва и падаш, мила.
Понякога си самотна навън,
Но някакси се изправяш.

Когато тъжи твоето сърце,
Когато нямаш криле,
Сякаш в теб тъжен мрак се прокрадва.
Когато там навън вали
И цялата си в сълзи,
Трябва все нещо да те зарадва.

Няма да страдаш, да тъжиш.
Няма да има мъка в твоето сърце.
Няма да падаш, а ще летиш,
Душата ти разперва силни криле.
Няма да те е страх, щом си с тях.
Сама, знам, ще намериш пътя.
Няма сълзи, а ще има само смях.
Продължавай да се бориш, скъпа.

Понякога някой е слаб,
Той не разбира светът ти, мила.
Понякога някой от страх
Не може да те обича.

Когато няма в теб искра,
Когато чувстваш се сама,
Сякаш в теб тъмнината се ражда.
Когато сърцето ти не спи,
Когато не можеш да летиш,
Нека надеждата те обгражда.

Понякога хората не знаят.
Понякога те просто си мълчат.
Понякога страхът побеждава,
Но трябва да намериш път.

Той ще е от теб скрит в мрака,
Но правилната посока ще избереш,
Дори и да те заболи душата,
Ти ще се бориш и няма да спреш.
Той ще е скрит в теб самата,
Но лесно се изминава, щом имаш сърце,
Дори и не виждаш светлината,
Душата ти все пак има криле.

Докосване

Какво е докосването - признак за отношение към нещо си или проява на емоционален контакт? Колко е приятно да се докоснеш до любимото същество, да го погалиш, да изпиташ неговата близост и да споделиш неговата енергия.

Всяко докосване ни кара да тръпнем. Особено ако е от човека, за който копнеем. Докосването е висша форма на общуване, като понякога думите не ти стигат да изразиш най-добре какво изпитваш и какво искаш човека, до теб, да изпита.

От най-простото ръкостискане до целуването с любимия, всичко показва част от нечия душевност, споделена по някакъв начин с другия. Да се докоснеш до неговата душа е нещо невероятно. Дано го осъзнаете!

Halo

Texas - Halo

Bright light city
You're her religion
Superstars in their own private movie
Play just like children

Lies that take her
Places she's never seen
The kiss and tell of it all
To her seems so obscene

She's so pretty
Her hair is a mess
We all love her
To that we confess

She has a halo
We really do adore her
For she has a halo
Can we touch her

For her blindness
She sees much further
Like on a wide screen viewing
Going down on her

She's so pretty
Her hair is a mess
We all love her
To that we confess

She has a halo
We really do adore her
For she has a halo
Can we touch her

She believes in everything
And she believes in nothing in everything

She has a halo
We really do adore her
For she has a halo
Can we touch her

She believes in everything
And she believes in nothing in everything
She believes in everything
And she believes in nothing

She has a halo

След празника

Няколко снимки (без коментар)

Песимизъм

Две стихчета, за размисъл (мои стихчета де)

Раят Дойде

О, колко време ви отне
Да газите, да се блъскате и да мачкате
Да погубвате цели светове
Да продъжлавате да се изтребвате
За вас светът е недостоен
Имаше моменти, в които бе разбит
Дори не мога да съм спокоен
И да се наслаждавам на живота в този вид

О, колко пъти се преповтаряхме
Един бе прав, но всички пак грешим
И последните врати затваряхме
За да не можем повече да се сдобрим
За нас, светът беше вече загубен
Потънал в безсмислици и печал
Моя зов за нов живот бе прокуден
Но не само аз се бях предал

Запази си съмнението (раят дойде)
Запази си отегчението (раят дойде)
Запази си общението (раят дойде)
Запази и приключението (раят дойде)

О, колко хора бяха загинали
Под развалините на стария си живот
Тук погребахме всички починали
От смелостта да станат народ
За всички слънцето свети само нощем
Когато имаш смелост да се вгледаш
И тогава с вик, яростен и мощен
Оставяйки следа, пак да изчезнеш

Запази си спокойствието (раят дойде)
Запази си търпението (раят дойде)
Запази си страданието (раят дойде)
Запази и преклонението (раят дойде)

Ей, хора, не виждате ли, как всичко загива
Как живот води към следата, идваща от градината дива
Не виждате ли, как пътя мъглив
Как светът ви става сив
Как животът красив изчезва
Ей, хора, не осъзнавате ли, как смъртта ви застига
Вашия живот е прочетена книга
Не виждате ли себе си поне
Когато всеки умре
И болката се загуби в теб
Раят дойде

и другото стихче :

Знам

Краката ми се лутат надолу, надолу
Пътят ми не се вижда, но вървя ли, вървя
Ръцете ми се отлепят от тялото мое
Но като падам, сякаш не знам за това

Очите ми плачат, все тихо, все тихо
Сълзите ми поливат този небесен свод
Устните шепнат: "Не обичам, не обичам"
Знам, че пропадам пак, губейки този живот

Лицето се разпада на парчета, парчета
Но сърцето ми стои все смело, все смело
Съдба ми все пак ми се подиграва
Знам, че останах поне с гордото чело.

Тялото мое отново го губя, го губя
Но душата ми пак си остава, остава
Криле ми поникват, размахвам и бягам
Знам, че избягвам отново тази забрава

***

Земя не ти достига.
Въздуха те задушава.
Тялото го губиш,
Душата ти остава.
Слъцето ти пречи
Да виждаш всичко там.
Мисля, че си мъртъв.
-Знам.

размислите са за вас, весели празници

Весела Коледа

Коледа е, да се надяваме до следващата такава да ни се случат много приятни неща - всеки сам ще си реши, какво е приятно за него. Надявам се, светът е по-благосклонен към нас през следващите месеци, и ние към него.

Обичайте се, правете любов, а не деца ... (упс), да де....

Бъдни Вечер

В тихата и свята нощ, някъде из Палестина се ражда Иисус - едно дете, коете ще промени целия свят и ще преобърне историята. Дори и да не вярвате на тази легенда, замислете се. Човечеството е имало нужда от такава личност, имаме нужда и сега. Дори и да е същата тази легендарна личност от преди 2000 години. Историята се повтаря от онези времена - Рим е бил световен жандарм, както днес Сащ играят тази роля. Голяма част от тогавашния свят е бил в криза, както е и днес. Да чакаме ли нов Иисус? Според мен не трябва да правим нова версия на популярната легенда, а по-скоро да повярваме в старата такава.

Волтер казва "Ако бог не съществуваше, той трябваше да бъде измислен"

Coffee And TV

Една любима песничка, надявам се да ви хареса... или направо си я изтеглете, ако обичате силната китарна музика:




Do you feel like a chain store?
Practically floored
One of many zeros
Kicked around bored
Your ears are full but your empty
Holding out your heart
To people who never really
Care how you are

So give me coffee and tv
History
I've seen so much
I'm goin blind
And I'm braindead virtually
Sociability
It's hard enough for me
Take me away form this big bad world
And agree to marry me
So we can start all over again

Do you go to the country
It isn't very far
There's people there who will hurt you
'Cos of who you are

Your ears are full of the language
Theres wisdom there youre sure
till the words start slurring
And you can't find the door

So give me coffee and tv
History
I've seen so much
I'm goin blind
And I'm braindead virtually
Sociability
It's hard enough for me
Take me away form this big bad world
And agree to marry me
So we can start all over again

So give me coffee and tv
History
I've seen so much
I'm goin blind
And I'm braindead virtually
Sociability
It's hard enough for me
Take me away form this big bad world
And agree to marry me
So we can start all over again

Oh...we could start over again
Oh...we could start over again
Oh...we could start over again
Oh...we could start over again

Денят на трифидите

Та, няма да ви занимава с тази книга, просто ще обобщя една от идеите и - цялото човечество (почти цялото) ослепява и малцина се спасяват. Но понеже светът е в глобална катастрофа, намирането на храна и суровини става доста трудно. Джозела и Мейсън се лутат от село на село, търсейки остатъци от цивилизацията, търсейки храна и подслон. Доста често в книгата, те попадат на разбити ресторанти, опразнени хотели или цели ферми с кротко пасящи си слепи кравички и лаещи ги слепи овчарски кучета.

Да намериш изоставени провизии и да ги складираш за по-нататъшно ползане, беше доста добре описано в книгата. Когато те попадаха на "съкровища" като консерви или полуфабрикати, създадени с цел, по-нататъшно консумиране, те ги трупаха и ядяха храната, която не можеше да изтрая толкова дълго. Или пък когато намират подслон в отключена хотелска стая, с всички екстри (въпреки че действието се развива непосредствено след втората световна) - проблема е, че няма как да се възползват - техния свят е загинал и те трябва да оцеляват, водени от нови принципи.

Дали можете да изживеете един Ден на трифидите

Ами ако ...

...Коледата я нямаше? Какво щяхме да празнуваме вместо нея? Несъмнено пак щяхме да имаме празник, който да отбележи идването на Спасителя и на Спасението. Но нямаше да е същия празник. Защото Рождеството е само повод да се празнува на 25-ти.... истинската причина е в самите нас - желанието да отпразнуваш нещо свише, нещо свято един вид. Не просто да празнуваш както обикновенно, но и да се замислиш за изминалата година, за всичко, което си направил и не си направил.... Този празник е за всички нас, независимо от религията ни.

Празнувайте и тази година... винаги има за какво

Живот и Смърт

Да днес е странен ден - от една страна си припомних, за мъртвото си морско свинче, което загубих преди около 4 месеца. От друга днес се роди моя кръщелница. Дали не става дума за кръговрата на живота (по-точно кръговрата на живота и смъртта). Всичко е като по предварително написан и научен сценарии - един се ражда, за да донесе нови надежди и нови мечти. А друг умира, за да покаже, че тези мечти и надежди не са вечни. И все пак нещо трябва да оцелее през този кръговрат - нещо, което не е нито човек, нито животно - нещо, което е създадено, не с цел да зарадва някого, а с цел да го натъжи. Имам много такива неща - тъжни балади, любовна лирика или някаква ултра-депресираща картина.

Днес научих и един нов начин - да запишеш спомена си по някаква форма, така той остава и след като го забравиш.

Не си загрозявай душата

Ами ... душата е нещо, което не може да се обясни с думи, а по-скоро с действия. Има моменти, в които ти се иска да одушиш някого, защото преди 5 минути си му казал какво да направи и той чак сега го е схванал. Друг път ти се иска да замълчиш многозначително и да оставиш събеседника/противника ти да се чуди, какво си мислиш. Странно нещо е душата - за едни е хубава, за други е добра. Но и двата случая, тя се проявява по свой си начин.

Духовността е качество, стига да можеш да го използваш правилно и да знаеш какво искаш. Да знаеш, че един ден си фен на футбола, а друг ден го мразиш, е признак на душевни терзания... свързани с много неща, но не и със самия футбол.

И накрая за Егото - всеки може да бъде двама - себе си и Бог. Но много хора мислят, че Бог не съществува. Е, толкова по-зле за тях. Ами ако тези хора ги е страх да бъдат себе си ? Кого са те тогава? Никой ... да си личност не значи да имаш собствено мнение - да си някой значи, да имаш Его и Бог ....

Simply Being Loved

Какво е да си обичан? Дали е по-добре от това сам да обичаш? Приятното чувство да знаеш, че някой се интересува от теб, държи на теб, иска да бъде с теб и би направил всичко за теб. А от друга страна, ако самия ти си този някой? Чувството да обичаш и да си обичан би трябвало да е еднакво... или егоцентризмът ни ни води до самовлюбеност? Или пък ни води до алтруизъм и раздаване към другите .... от любов към собственото си его? И накрая най-щекотливия въпрос: лесно ли е да обичаш или е по-лесно да си обичан?

Клиповете показват двете противоположни тези, гледайте ги!

Ранното събуждане

Днес станах в добро настроение, и с приятна компания :



а след като и кученцето се събуди :



иначе беше прекрасно утро, както си личи и от :



Очертава се приятен ден, а това че Лъки пак иска да го разхождам е друг въпрос

пс: нямате си и идея колко време позирах за тези снимки ... наречете ме перфекционист, наречете ме позьор, но си струваше ...

Като за начало

Това е първия ми пост в този блог и по тази причина ще започна с темата за блоговете. Какво ме накара да създам този блог ли ? Нямам идея, честно казано. По-скоро винаги съм искал да прокарвам мислите си някъде и това ми се стори подходящо място. Да се надяваме, че в следващите няколко дни ще бъда продуктивен, независимо от обстоятелствата през последните седмици.