Tribute to Delta Goodrem - ARIA 2003:
Darren Hayes - Lost Without You
15 септември, 2007
14 септември, 2007
Годишника
Най-накрая у мен! Още вчера отидох да си го получа, чувството беше сякаш получавам награда за Цялостно творчество. Имаше и добър финал тази сага, какво повече да иска човек. Отново ме снимаха, видях се с който беше дошъл и всичко това дни преди новата учебна година.
От утре започва новата епоха, нека видим какво ще ни донесе, освен ново жилище и нови уроци, трябва да има и нещо добро нали?
Относно годишника - не беше нищо особено, но все пак е хубаво да си имаш нещо такова, да гледаш снимки и да си спомняш хората с по нещо, да слушаш интересни коментари за това, кой как изглежда. По-интересно е, когато е направено на книга...
От утре започва новата епоха, нека видим какво ще ни донесе, освен ново жилище и нови уроци, трябва да има и нещо добро нали?
Относно годишника - не беше нищо особено, но все пак е хубаво да си имаш нещо такова, да гледаш снимки и да си спомняш хората с по нещо, да слушаш интересни коментари за това, кой как изглежда. По-интересно е, когато е направено на книга...
13 септември, 2007
Падналите листа
(съвместно със Светослава Иванова)
Разказваш ми
за човешкия сън, в който се криела обич,
а в него тогава се разхождал само гнева.
Епизод с отворен край
На земята ни, родена из основите на пепелта.
Тук, където беше рай,
сега умират хора, разбивайки нечии сърца.
Аз съм неспособен да те следвам...
Пропилени моменти в сън.
Ти ли се предаде първа или беше вятъра,
който те събори отвън,
за да те затрупа с падналите листа?
***
Разказваш ми
за изгубени хора с отнети сърца,
за избягало време и подарена съдба.
Като роман без епилог,
сътворена си от прахта на нашето минало.
Живееш и днес сама,
скрита зад лъжи, през които си преминала.
Аз съм неспособен да те следвам...
Винаги търсеща повече, отколкото имаш.
Винаги обичаща, винаги силна.
Винаги крадяща от живота любов.
Винаги закриляща всичко,
на което държи и което е важно.
Винаги жертвайки себе си...
Ти се загуби в този история.
Позволи на вятъра да те затрупа с листата си.
Сега аз не знам кое да простя -
дали порока, свободата или слабостта...
Разказваш ми
за човешкия сън, в който се криела обич,
а в него тогава се разхождал само гнева.
Епизод с отворен край
На земята ни, родена из основите на пепелта.
Тук, където беше рай,
сега умират хора, разбивайки нечии сърца.
Аз съм неспособен да те следвам...
Пропилени моменти в сън.
Ти ли се предаде първа или беше вятъра,
който те събори отвън,
за да те затрупа с падналите листа?
***
Разказваш ми
за изгубени хора с отнети сърца,
за избягало време и подарена съдба.
Като роман без епилог,
сътворена си от прахта на нашето минало.
Живееш и днес сама,
скрита зад лъжи, през които си преминала.
Аз съм неспособен да те следвам...
Винаги търсеща повече, отколкото имаш.
Винаги обичаща, винаги силна.
Винаги крадяща от живота любов.
Винаги закриляща всичко,
на което държи и което е важно.
Винаги жертвайки себе си...
Ти се загуби в този история.
Позволи на вятъра да те затрупа с листата си.
Сега аз не знам кое да простя -
дали порока, свободата или слабостта...
12 септември, 2007
11 септември, 2007
Абонамент за:
Публикации (Atom)
